Генерале, отговарям ти на постинга от 28 01., 10:05 Посланието ти за Косово общо взето ме разочарова с общите си приказки и с примера за някакъв гламав сръбски кмет на Прищина, ако е същият, когото и аз съм срещал. Съвсем накратко следното: Косовските албанци никога не са живяли в по-добри социални, политически и културни условия, както в Югославия през периода след Ранкович до към началото на 80-те години. Бяха равнопоставени югославски граждани със своя администрация, своя полиция, университет, медии и какв ли не. Само формално не бяха съюзна, а автономна република, но фактически имаха всички политически и културни права на останалите съюзни републики, с изключение на едно: съюзната република има формално правото да поиска отделянето си от федерацията, а автономната - не. Затова подклажаният от Енвер Ходжевска Албания маоистки национализъм в размириците през 1968 година издига искането за съюзна република. Дискриминирането на сръбското малцинство през тези години от страна на албанската партийна и административна власт също не бива да се премълчава, когато става дума за днешния конфликт. През 1969 година отваря вратите си двуезичният Прищинско университет, в рамките на културна спогодба с Тирана пристигат да преуподават в Косово около 200 албански учители със съответната си идеологическа подготовка, и т.н. В средата на 70-те години тежката икономическа криза на Югославия довежда до нови недоволства в Косово, изразяващи се за първи път в Югославия като ЕТНИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ. Това по-късно ще доведе и до гибелта на Югославия. Важен фактор на въпросното развитие в Косово са албанските питомци на Прищинския университет, следвали масово история, албански език и други дисциплини, в които се развява двуглавият орел. Почти липсва интерес към точни и естествени науки, икономика и т.н. Без работа, фрустрирани и без перспектива в условията на остра социална криза, те предлагат като панацея националната държава, в която виждат по-добри шансове за себе си. По-късно тази панацея ще обхване цяла Югославия, всеки икономически и социален конфликт все ще придобива етническо-национален характер, та до края. Днес повечето хора знаят вече, кои бяха баламите и кои - тарикатите в цялата игра. Ако се бяха държали политически, а не етнически, косовските албанци щяха да осигурят с гласовете си избирането на американеца Милан Панич за сръбски президент през 1992 година, и историята можеше да протече иначе. Вместо това те осигуриха с бойкота си избирането и преизбирането на Милошевич, а 30-те мандата на Косово в сръбската и 10-те в югославската скупщина си гушна партията на покойния Желько Ражнятович, който си вдигна без конкуренция кандидатурата именно в Косово. Всичко си има две страни, за машинациите и терора на сръбските власти не говоря, те са познати. Впрочем, изобщо не ме интересува, кой започнал първи. По тази тема всеки си пее неговата. Не ти разбирам и аргумента, че силната Югославия (???) не била добро за България. Излиза, че от днешната окаяна и лумпенизирана Югославия България ще прокопса. Съмнявам се. Имат ли и други проблеми с отварянето на Дир-а?