Генерале, отговарям ти на постинга от 28 01., 10:05 Посланието ти за Косово общо взето ме разочарова с общите си приказки и с примера за някакъв гламав сръбски кмет на Прищина, ако е същият, когото и аз съм срещал. Съвсем накратко следното: Косовските албанци никога не са живяли в по-добри социални, политически и културни условия, както в Югославия през периода след Ранкович до към началото на 80-те години. Бяха равнопоставени югославски граждани със своя администрация, своя полиция, университет, медии и какв ли не. Само формално не бяха съюзна, а автономна република, но фактически имаха всички политически и културни права на останалите съюзни републики, с изключение на едно: съюзната република има формално правото да поиска отделянето си от федерацията, а автономната - не. Затова подклажаният от Енвер Ходжевска Албания маоистки национализъм в размириците през 1968 година издига искането за съюзна република. Дискриминирането на сръбското малцинство през тези години от страна на албанската партийна и административна власт също не бива да се премълчава, когато става дума за днешния конфликт. През 1969 година отваря вратите си двуезичният Прищинско университет, в рамките на културна спогодба с Тирана пристигат да преуподават в Косово около 200 албански учители със съответната си идеологическа подготовка, и т.н. В средата на 70-те години тежката икономическа криза на Югославия довежда до нови недоволства в Косово, изразяващи се за първи път в Югославия като ЕТНИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ. Това по-късно ще доведе и до гибелта на Югославия. Важен фактор на въпросното развитие в Косово са албанските питомци на Прищинския университет, следвали масово история, албански език и други дисциплини, в които се развява двуглавият орел. Почти липсва интерес към точни и естествени науки, икономика и т.н. Без работа, фрустрирани и без перспектива в условията на остра социална криза, те предлагат като панацея националната държава, в която виждат по-добри шансове за себе си. По-късно тази панацея ще обхване цяла Югославия, всеки икономически и социален конфликт все ще придобива етническо-национален характер, та до края. Днес повечето хора знаят вече, кои бяха баламите и кои - тарикатите в цялата игра. Ако се бяха държали политически, а не етнически, косовските албанци щяха да осигурят с гласовете си избирането на американеца Милан Панич за сръбски президент през 1992 година, и историята можеше да протече иначе. Вместо това те осигуриха с бойкота си избирането и преизбирането на Милошевич, а 30-те мандата на Косово в сръбската и 10-те в югославската скупщина си гушна партията на покойния Желько Ражнятович, който си вдигна без конкуренция кандидатурата именно в Косово. Всичко си има две страни, за машинациите и терора на сръбските власти не говоря, те са познати. Впрочем, изобщо не ме интересува, кой започнал първи. По тази тема всеки си пее неговата. Не ти разбирам и аргумента, че силната Югославия (???) не била добро за България. Излиза, че от днешната окаяна и лумпенизирана Югославия България ще прокопса. Съмнявам се. Имат ли и други проблеми с отварянето на Дир-а?

Три неща са интересни в "конкретния" отговор на Безродника. Първо. Как така съюзните републики, дори по конституцията от 1974, са имали право на отделяне, след като точно този въпрос беше централния в искането на Хърватско и Словения за промяна на федералната конституция през 1990-91? Второ. Какво е станало след началото на 80-те години, след като дотогава, според собствените думи на Безродника, албанците си живеели чудно (друг е въпросът доколко това е вярно)? Трето. Май пак опираме до въпроса, какво образование е била Югославия? Поради наивност или добра пресметната разсеяност, Безродникът продължава да бъде сляп за очевидното - НИКОГА през своята история Югославия не е преставала да обслужва интересите на Сърбия, къде пряко, къде косвено чрез съответните интереси на Съюза на югославските комунисти. Така е било в Кралството, така е било в наложената с брутална сила Федерация, така е било дори през ерата на конституцията от 1974, когато централната спойка между отделните републики остава Съюза на югославските комунисти, който е ярко доминиран (по традиция от партизанските години) от сърби. Съвсем не случайно има два ключови въпроса, по които Милошевич не се е разбрал с останалите във Федерацията (освен марионетната по онова време Черна Гора) - правото на отделяне и суверенитет на републиките, първо, и второ - многопартийността и отказа от ръководната роля на комунистите. Съвсем не случайно като правило всяка република започва да има проблеми с "мултиетническата" Югославия (с Белград по-точно) винаги когато на власт дойде политическа сила, различна от комунистическата. Може би е крайно време да се запитаме защо Македония нямаше никакви проблеми около своето отделяне. Така че сълзите върху гроба на Югославия не са сълзи за някаква междуетническа хармония, а рев за прикрития със смокиново листо национален идеал на Сърбия. Който, както отбеляза Генерала, никога не е бил в интерес, напротив, бил е в ощърб на България. И на всички останали народи от Балканите. Никак не е случайно, че на Безродника, по неговите собствени думи, не му пука за българите от Македония, нито за който и да е национален идеал на Балканите, с изключение, много интересно, на сръбския такъв. Всички тук сме свидетели колко жалби чухме за него, за това как сърбите били онеправдани от всички останали и от коварния Запад. Разбира се, в отговора на Безродника има и някои много интересни възгледи за историята и нацията, които обаче са предмет на друг, малко по-академичен спор. И без това на Безродника не му се говорят "общи приказки".

По време на косовската криза ми направи впечатление един репортаж по CNN. Това беше по времето, когато албанците се връщаха в Косово. Показаха една жена как се вайка - откраднали и това-онова... гардероба, телевизора... и машината за миене на чинии!!! Чудя се какъв ли процент от албанците в Албания нямат дори електричество. Ами кофти, ама сами се прецакаха косоварци.

Нещо не можеш да ме игнорираш, Пешо, но хайде. На теб пък три неща са ти безинтересни и типични в поредното ти излияние: 1.Дрънкаш без да знаеш, че още в първото изречение на глава първа на преамбюлата към конституцията на Югославия от 1974 година е залегнало правото на всеки народ (нация, за разлика от народност) на самоопределение, включително отделяне от федерацията. "Народи" с право на самоопределение, вкл. отделяне са хървати, македонци, черногорци, сърби и словенци. Албанците, маджарите и т.н. са обаче влизат в категорията "народности". Проблемът бе не дали може, а как трябва да стане отделянето, и дали границите в състава на Югославия, имащи по-скоро административен характер, автоматически стават политически граници на отделилата се република. В случая с Хърватско проблемът бе, че компактното сръбско население в Краина и Славония на свой ред поиска, то пък да се отдели от Хърватска и да остане в Югославия. По този въпрос трябваше да се преговаря, а не едностранно да се прокламира суверинитет, и толкова. 2. След началото на 80-те години в Косово станаха много неща, между другото следното: Сръбско-черногорското население в Косово намаля от 27,4 процента през 1961 на 14,8 процента през 1981 до предполагаеми 10 процента през 1990. Между 1971 и 1981 година в Косово има 605 убийства, 80 процента от жертвите са сърби, и то при този малък процент (Branko Horvat, Kosovsko pitanje, Zagreb 1988). Тенденцията се засилва през следващите години, но в момента разполагам само с цифрите на Белград, та се въздържам да ги цитирам. Ще трябва да пиша тогава и за случая с Джордже Мартинович, откаран на 1 май 1985 година в болницата в Прищина със счупена бирена бутилка в ануса, която според албанската полиция сам си вкарал като сексуален експеримент, и други подобни истории от сръбска страна. 3. Предъвкваш без да провериш твърденията на хърватските националисти, че Югославия била доминирана от сърбите и обслужвала сръбски интереси. 36,3 процента от населението(1981), сърби съставляват 39,4 процента от федералната администрация (1969). 19,7 процента от населението, хърватите са в тази администрация 19,1 процента (Lendrd Cohen, "Broken Bonds", Westview Press 1993). Тито е хърват, Кардел е словенец, Ранкович е сърбин, и т.н. В офицерството сърбите са наистина 60 процента. Но какво значи това? Повечето са комунисти и "югославяни", кълнат се в Тито и етносът им до 90-та година не ги интересува особено. В едно нещо, Пешо, си прав: не ми пука ни за македонските, ни за хърватските, ни за българските, а хич пък за сръбските национални идеали.Аз съм си Безродник, и се чувствувам така доста комфортно. Да му мислят националните идеалисти. Пешо, хайде пак в библиотеката!

"Проблемът бе не дали може, а как трябва да стане отделянето, и дали границите в състава на Югославия, имащи по-скоро административен характер, автоматически стават политически граници на отделилата се република." Пак прочети по-горното си изречение и намери логическата грешка в него. Иначе ще съм ти много благодарен ако ми посочиш откъде четеш Югославската конституция, че и аз да прочета преамбюла (надявам се че не са я засекретили като програмата на ХДЗ). Знаеш че на сръбски интерпретации нямам вяра. "По този въпрос трябваше да се преговаря, а не едностранно да се прокламира суверинитет, и толкова." Точно в случая Туджман искаше да се преговаря, а сърбите бяха тези които се тръшнаха и провъзгласиха Република Крайна без да направят и опит за диалог с ХДЗ. Да ти напомня пак и случая с полицейския шеф в Осиек. Много е показателен. Относно демографските промени само ще ти посоча (засега), че много голяма част от сръбските изселвания се дължат най-вече на естествени миграционни процеси - дори и по твое време русенците ги теглеше все към София (ако въобще произхождаш от България). Между другото относно случая с бутилката само си спомням че в някой от авторите (не си спомням кой точно) имаше много интересен анализ на случая, съвсем не е в полза на сръбската интерпретация, която се опитваш да лансираш. Иначе е добре, че си започнал да четеш Ленърд Коен. Само си помисли обаче, че в случая става дума за федералната администрация. Позаитересувай се от партийните членове в отделните републики, републиканските администрации и медиите. Крайно време е малко по-сериозно да се отнесеш към четенето. Добре е най-вече да не четеш с пристрастие.

С две неща съм съгласен. Първо, албанците, граждани на СФРЮ живееха несравнимо по-добре от тези в Албания. Точно както виетнамците от Южен Виетнам живееха по-добре, докато дойдоха на власт комунистите. Но когато комунистите идват на власт, това никога не става чрез избори /поне не ми е известен такъв случай/. В този смисъл легитимността на властта в СФРЮ, както и между впрочем на всички правителства на изток от Виена след 1945 г. а приори е съмнителна. Второ, съгласен съм, че не само след изтеглянето на югоармията спрямо сърбите имаше макар и лошо организирана, но преса. Да, албанците правиха и то още преди Титово време, опит да прогонят сърбина от мястото, където са компактно населени. Но сърбинът, щеме прощаваш Безродник, ама има таланта да настройва всички срещу себе си. Може би и ние сме настройвали до 20-те години всички срещу себе си, но сега дори наследникът на Османската империя заявява, че сме най-добрият му съсед и че накърняването на интересите на България означава накърняване интересите на Турция... Да не говорим, че далеч не любимата ми гърция в 100 % от случаите ни е подкрепяла на форумите, когато е било обсъждането на присъединяването ни към Европа... Безродник, според мен ти глобално или не разбираш, или се правиш че не разбираш от елементарната политическа логика. Ами че етнизирането на социалните проблеми изобщо не е патент на албанците, сега етнизират /в мургав цвят/ социалните проблеми на ромското население, и то енергично. Ами това е ролята на елита - да е по-образован, да предвиди и да вземе реципрочни мерки. Да мотивира албанците да желаят да живеят в Югославия, да ги убеди, че загубата на мултиетническия модел означава загуба на стандарта на живот. А то какво стана - само заблудиха тези сърби, които повярваха в заклинанието "не дамо Косово", и се преселиха в областта, и понесоха толкова страдания. Точно както много българи през време на течението на Втората световна са се преселили в Македония. С тази разлика, че сърбите са се опитвали да ги прогонят албанци, а нас от Македония са се опитвали да ни прогонят сърби... Колкото до процентното разпределение, просто говори за друго. То и Киро Глигоров беше представител на македонския етнос в съюзните управителни органи. И беше толкова "не-сърбин", че здраве му кажи.

Генерале, фундаменталната категория "сърбинът", който не знам си какви таланти имал, е продуктивна може би в кафенето. Признавам също така, че дисциплината "политическа логика", чиято липса непрекъснато констатираш в мен, за разлика от теб не съм я изучавал. Не са я въвели още в моите университети. За задачата на политическия елит съм съгласен, но тя важи и за елита на косовските албанци. За него ставаше дума, и за това, че злосторникът не е само "сърбинът".

Сърбинът не е злосторник, всъщност надали има някой, който да е злосторник само защото принадлежи към определен етнос. Всичко това е митология. Само че "сърбинът" прекалено често се държа като злосторник, и затова беше толкова лесно и сравнително евтино да му се създаде този PR-образ, в който аз лично не съм вярвал чак толкова... Никъде не съм наричал сърбите "разбойници", както са правили това нашите бащи, и както продължават да ни наричат много от сърбите и всички техни вербовани слуги, особено в Македония. Затова е този патос у нас, не че ние сега чак толкова мразим сърбите. Съжалявам за твоите университети, не се налага всеки да е чел всичко... Ако нещо ти е необходимо, ще си го намериш, вече у нас махнахме комунистите, вече сме свободна страна, и не се налага да се криеш и да се правиш на патриот. И е възможно да твърдиш нещо вярно, без да го защитаваш непремено с академична титла и научен авторитет. Въпреки че е по-трудно... :) Убедил съм се, че "сърбинът" има таланти, но за разлика от теб, аз съм патриот. Точно колкото сърбинът може да ме зарадва с талант, може и руснакът, и американецът, и германецът.

Ще си позволя да се намеся тук. В исторически план сърбите са изключително големи неконформисти. Винаги са се престрували за проводник на нечии интереси преследвайки своите цели. Сега изведнъж се оказва, че просто няма кой да им извади кестените от огъня и се поопариха. Ами странно ли е, че никой не надигна глас да ги защити ? И кой да го направи ? Албания (смях в залата) или България (1885, 1913, 1918, 1945 ???), може би Унгария (с нейното малцинство в северна Сърбия). Остават Гърция (стар сръбски съучастник) и Македония (осиновеното чуждо дете). Гърция обаче и да иска не може да се противопостави на големите батковци от ЕС от които идват благините. Македония пък откакто има проблеми с икономиката отчаяно гледа да се хареса на САЩ и на въпросното ЕС. Румъния май единствена няма проблеми със Сърбия но пък има интерес да угоди на ЕС. Така че, проблемът на сърбите си е техен и никой не им е виновен (освен за бомбардировките). Така или иначе Сърбия щеше да загуби и в Краина (както стана) и в Босна (отърваха се леко) и в Косово (не се отърваха леко). Просто политиката им наподобяваше тази на България от 1910г. България си изпати тогава, Сърбия 90 години по-късно.

Така си е, ама на безродника не му харесва. Аз все си мисля, че въпреки бомбардировките, трайните нагласи на сърбите са много по-прозападни, отколкото на немалки групи /прекарващи времето си предимно в Клуба на пенсионера/ у нас. Ама на Безродника не му харесва нито това, нито писаното в предишния постинг. Какво да се прави, определени нации /предимно славянофони/ имат за национален спорт да вземат желаното за действително...