Понятието "Вlitzkrieg" ползвах заради неговата популярност, иначе, съгласен съм, не е прецизно нито за Пърл Харбър, нито за Тихооеканския фронт. И за хинтерланда е така, въпреки че не е изчерпателно, пък не е и нужно тук. Колкото до въпроса за мобилизацията, аз изразих своето възхищение към уменията на Вермахта, не съм спорил, че пропорционално германците достигат най-висок процент на мобилизация. /Опитах се да направя подобно сравнение с русите и румънците през 1877 г., ама на Любо не му хареса... :))/ Аз наистина не обичам други да ми формулират тезите. Изобщо не съм се прекланял пред американската военна машина. Американците просто са подценени като военни умения, което погубва голяма част от противниците им. Че си избират сами противника е донякъде вярно, само че изборът на противник пак е свидетелство за могъщество. Констатацията на могъществото изобщо не е повод за възхищение. Ако сте забелязали, опитвам се да говоря безстрастно. Просто се опитах да предпазя онези оптимисти, които си мислят, че мобилизацията на двумилиардните "населения" на Китай, Индия и Русия могат да създадат военна противотежест на САЩ. Изключително наивно! Икономическа - да, но само донякъде. Но военна... Освен това армиите не са това, което бяха. Просто умирам от смях за крокодилските сълзи при съкращавенето броя на "щиковете". Ами че това е възможно най-разумното. Армията да става все по-обучена и боеспособна, средствата да се насочват основно за техника. Един оператор днес може да направи онова, което в миналото стохилядни армии. Освен това работоспособното мъжко население няма да бъде откъсвано от икономическия пулс. На всичкото отгоре и за децата е ясно, че ние НЕ МОЖЕМ да гарантираме сами националната си сигурност. Тогава дали ще е 45-хилядна или 100-хилядна армията - все едно, само дето разходите ще са 2.5-3 пъти повече. Да, Чавдаре, само глупакът мисли, че облаците от които вали дъжд се образуват над главата му, трябва да мислим не за след 10, а за след 30 години. Но една война, още от древността е известно, се печели "от съюзниците и от резервите". И накрая, отново за САЩ. Изобщо не примирам от радост да констатирам колко силни са те. През голяма част от новата ни история те бяха "враг", работиха срещу нас, и, нека им признаем, доста ефективно. В този смисъл нямам някакво особено чувство за благодарност, ако и против моята и на повечето българи воля бяхме attachнати към най-зловещата в историята империя на злото. Аз не се поддавам на американската, но и на пропагандата с не-американски и антиамерикански източници. Зададох прост въпрос: Колко войни е изгубила Америка досега. И не получих разумен отговор. Имаше неумели упражнения на тема "Виетнам", но те бяха от хора, които, както стана ясно, не бяха чели цялостна информация по въпроса, и черпеха инфо от клонингите на Партиздат и от холивудските антивоенни филми /а някои от тях са доста убедителни/. Не, просто истината е, че САЩ не губят войни, имам предвид в чисто милитаристичен план, не търговски войни, там не съм специалист. И освен това "печеленето на война" е нещо, което трябва да променим в съзнанията си, трябва да спрем с митологичното мислене. Това не е "пехотата да влезе в столицата на врага", по тази логика СССР е спечелил ІІ световна. Да, ама сега разменят на черно рубли за марки, не обратното. В Москва те уважават като говориш на немски, а в Берлин не искат много да общуват с теб, ако заговориш на руски. Въпреки огромните загуби на Германия, сега Русия й дължи пари, а не обратното. Значи, много пресилено е да се твърди, че СССР е спечелил. Но, за да не смесваме нещата, във военно-тактически успех, на закърмените с уестърни американци, самочувствието им не допуска да пратят войски, които няма да се върнат "като победители в своите ферми". И досега са имали ресурса да го направят. Същото е и с англичаните, които от времето на испанската армада май са губили само войната за независимостта на САЩ, ама дай Боже всекиму такава загуба! Да наложат на целия свят твоя език и твоите ценности, просто загуба-мечта.