Става въпрос за случая Меркале. Направих си труда да посетя разни про-сръбски сайтове за да прочета все пак какви са аргументите и фактите на едната страна, после посетих и библиотеката за да видя нещата и от друг ъгъл. Какво се оказа? Докато четох сръбските писания по въпроса ми направи впечатление че самите техните уж безспорни доказателства за това че мюсулманите били виновни не съвпадат едно с друго. От една страна се цитира руски експерт, според който характеристиките на ямата, изровена от експлозията говорели че снаряда бил изстрелян от 1500 метра, а не от три километра - разстоянието до най-близките сръбски позиции. Същия специалист твърди че абсолютно невъзможно да се уцели така точно толкова тясна улица от 3 километра. След това се цитира доктор, който е обработил голама част от ранените и убитите, и който заявява че раните не са от снаряд, а от бомба избухнала на място. Значи от една страна това е снаряд, изстрелян от мюсулманските позиции, от друга страна това не е снаряд, а заложена бомба. Но продължаваме нататък. Всъщност центъра на въпросните доказателства се върти около това, че ген. Роуз заплашил Изетбегович, че ако не дойде да преговаря с Караджич ще оповести истинските резултати от експертизата на ООН, които говорели че снаряда е бил изстрелян от мюсулманските позиции. В същото време обаче в анализа оповестен от ООН не се дава заключение кой е стрелял, защото навеса над пазара макар и малко, но е променил първоначалната траектория и съответно характеристиките на изровената яма, а от там идва и невъзможността да се определи и разсточнието. Също така се отбелязва, че на базата само на една следа не може да се каже нищо сигурно за разстоянието което е прелетял който и да е снаряд - по принцип са необходими няколко попадения за да може да се вземе някаква средна стойност, която да бъде достатъчно надеждна. Пита се в такъв случай, ако Роуз е имал други, "истински" данни, как ги е получил на базата на същите обстоятелства, които обективно не позволяват да се даде някакво (каквото и да е) заключение кой е изстрелял снаряда. Също така се пита какво става в такъв случай и с експертната оценка на руснака? Да не говорим, че същия руснак елегантно пропуска в своите разсъждения факта че срещу Сараево до този момент са изстреляни 500,000 снаряда и съответно вероятността да се уцели една такава уличка, дори по случайност, съвсем не е малка. Но най-интересното става когато човек разбере малко какво е ставало зад кулисите на непрекъснатите преговори, които текат тогава. Командването на УНИФОР, начело с Роуз, е било срещу въздушните атаки на НАТО за принуждаване на сърбите да се съгласят с плана на международната общност. Основния аргумент е бил, че в този случай частите на УНИФОР, които били в сръбския сектор щели да бъдат взети за заложници и използвани като живи щитове. Всъщност Роуз е пазел подчинените си. Усилията му да предотврати ударите на НАТО са били всеизвестни. Затова се смята че е блъфирал за доклада на ООН за да накара Изетбегович да преговаря - това е бил последния му шанс да докаже че ударите на НАТО не са необходими. А всъщност това е и добър повод да се напомни, че позицията на Запада съвсем не е била монолитна и е имало много противоречиви интереси. Само ще напомня например, че Дъглъс Хърт - британския външен министър по това време и яростен противник на ударите, след войната изведнъж се оказа в ролята на личен финансов съветник на Милошевич. И доста конкуретни PR фирми са работели по въпроса. Така че преди да говорите за безпорни доказателства, моля ви направете си труда да погледнете нещата от всички страни. Имаме си вече една сръбска радиоточка, но на нея затова и плащат - да манипулира. Но поне вие не се хващайте на такива въдици. Освен ако ви се иска да се хващате...