Ако написаното от вестника е самата истина без премълчавания и украсявания, това дава основане за изключително сериозен размисъл. Понякога има изгода да се даде отсрочка на един временно закъсал длъжник, имащ шанс да се издължи, вместо да бъде принуден към фалит. Понякога (но изключително, крайно изключително рядко) има изгода да се опрости част от дълга за да може да се получи другата част, вместо да се загубят и двете части при един фалит. НО АКО ТОВА СЕ ПРАВИ ОТ ЕДНО ИЗЦЯЛО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ, ОВЛАСТЕНО ФОРМАЛНО С ДЪРЖАВЕН МОНОПОЛ И СЕ ОТНАСЯ ЗА ДЛЪЖНИК, КОЙТО Е ЧАСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ И ОФИЦИОЗ НА УПРАВЛЯВАЩА ПАРТИЯ, ТОВА ИЗГЛЕЖДА (ОТНОВО ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ НЕ СЕ КАСАЕ ЗА ПРЕМЪЛЧАВАНИЯ И ПОДСИЛВАНИЯ) КРАЙНО ГРОЗНО, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ФИНАНСОВО МОТИВИРАНО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА КРЕДИТОРА. Минималното, което според мен Управителният съвет на БТК би трябвало да направи по искане на директорите преди вземане на решението им, е да се обърне към собственика, държавата чрез свикване на извънредно общо събрание на акционерите и да поиска формално становище и директиви. Едно е сигурно - взелите решението до изтичане на определени давностни срокове (а те са дълги) за някои престъпления, не мога да бъдат сигурни, че няма да се окажат престъпници (пак напомням, ако изнесеното е истина). Изводът от случая според мен е, че приватизирането на държавните предприятия е крещящонеобходимо. При частен контрол над едно акционерно дружество (и особено при конкурентен натиск) такива неща не могат да стават - директорите ще бъдат незабавно уволнени от Управителния съвет и ще бъдат съдени за злоупотреба с доверие и за възстановане на щетите. Ако това не стане, Управителният съвет няма да бъде освободен от отговорност на годишното общо събрание на акционерите. Тук има и нещо положително - вероятно в. "Демокрация" не получава никакви незаконни субсидии от държавния бюджет за да стигне главния му редактор до положението да моли за отсрочка и опрощаване на лихви предприятието-кредитор. Аз се въздържам, изхождайки само от представеното от вестника, да свързвам случая с правителството като цяло - не трябва да забравяме, че някои членове на това правителство го напуснаха след въпросното решение на БТК и вероятно ние не знаем всички интимни конкретни причини за напускането на всеки отделен министър. Иван Иванов, Упсала, Швеция