Венко, въпросът не е само в процентите. Далеч по-голям проблем е законодателствуването "на парче", налагането на редица норми не със закон, а с правилници и наредби, които често влизат в противоречие едни с други (понякога даже се стига до правни абсурди правилник де-факто да отменя текстове от закон), наличие на разпоредби, позволяващи свободно тълкуване в зависимост от нуждите на държавата, политиката на дадена общинска/данъчна служба, че дори и от настроението на конкретен чиновник, извършващ проверка/ревизия. Казано накратко - има някои ситуации, в които каквото и да направиш - все си в нарушение. Просто зависиш от тълкуванията на един дребен общински служител. Не мога да се съглася с тебе и по темата "тези = другите преди тях", най-малкото що се отнася до София (а моите преки впечатления са именно от действията на софийските данъчни и общински власти). Нали не трябва да ти припомням от колко години местната власт тук е "синя", колко "сини метли" са минали и т.н.? Поне тук този аргумент не издържа. Разбира се, че не е вярно твърдението, че няма пари за пенсии заради закупените самолет, луксозни коли и т.н. Не мислиш ли обаче, че при това тежко положение на държавата управляващите биха могли малко да се повъздържат от подобни покупки? М/у другото явно и в Световната банка има доста "популисти", тъй като доколкото разбрах покупката на коли от здравната каса е била сред причините банката да поиска държавна гаранция по заема за здравната реформа. Ти изобщо не коментираш основния въпрос, поставен от мен: Защо на дребните частни рибки се "разказва играта" при всеки удобен случай, а големите държавни длъжници не само се оставяха да трупат дългове към бюджета, но им се позволяваше и да харчат пари (дето уж ги нямали) за реклами (в строго определени вестници - 2 бр.), спонсорства, снабдяване на депутати, държавни и партийни чиновници с мобифони, персонални автомобили и т.н.? П.П. Изобщо, като чета какво си написал съм склонен да мисля, че май не си се сблъсквал с "нещата от живота".