Някои пак са пропуснали: "Ако в страната ни има закон или разпоредба за глобяване на клиенти, които не изискват касови бележки, те НЯМАТ НИКАКВА ПРАВНА СТОЙНОСТ, защото нарушават цитирания чл. 32. ал. 1 от Конституцията - никой не може да задължава гражданите да изискват, да колекционират и да съхраняват документи, от които самите те лично нямат нужда. Освен това, те не могат да принудят продавача да им издаде касова бележка (самоуправство не е разрешено от закона). Никой не може да принуждава гражданите да се откажат от покупката например на спешнонеобходимо им лекарство, ако не получат изцяло излишната им касова бележка. Задължението за безусловно издаване на касова бележка може да се отнася само за продавачите - ако гражданинът не я желае, те могат да я изхвърлят (копието за данъчните власти в касовия апарат те не могат да изхвърлят)." Членовете от Конституцията, които постановяват, че Конституцията важи направо и незабавно пред каквито и да са противоречащи й закони (а да не говорим за наредби), също бяха вече посочени. Към нарушенията на чл. 32, ал. 1 от Конституцията от въпросната наредба могат да се добавят още много - например, че никой няма право да проверява и следи какво купуват гражданите (а проверявайки касовата бележка, някой си неконституционно си присвоява правото да наблюдава и следи частния живот на хората - кой колко презервативи купува, кой колко порнографски филми наема, коя жена какъв сорт артикули за интимна хигиена купува, кой човек купува успокоителни лекарства, кой какъв вестник и списание с каква политическа насоченост купува и прочие). Но тук стигаме отново до елементарни въпроси. Обърна ли се някой с точни правни аргументи към институцията, издала заповедта, с искане сама да я отмени? Обжалва ли някой въпросната заповед в административен съд? Отказа ли някой да се подчини на неконституционната заповед, така както дава възможност Конституцията? Или ние самите се смятаме за "идеални" и смятаме, че и властите трябва да са "идеални" и затова не си мръдваме пръста, теглим си ярема и сме доволни само да можем тук и там да се изписваме за мъченици? Или смятаме, че след като веднаж сме гласували, 15 човека министри (от каквато и да са боя) са в състояни сами да изтеглят страната от днешното положение и ние само трябва да "изчакаме" правовата държава? Ако мислим така - ще има да чакаме. Трябва малко и ние да се позадействаме (надявам се, че тези които редовно протестират срещу "проповеди от разстояние" да са разбрали, че протестите им не са много умни и оригинални, а са и безполезни). Или целта ни е не неиздържаното да се поправи, а да си стои непоправено за да можем открито или прикрито да внушаваме, че днешните власти са "непоправими" за да си дойдат "нашите си" власти от време "оно"? Иван Иванов, Упсала, Швеция