Уважаеми г-н Той не е, Прочетох с интерес реакцията Ви и първо ме радва, че ние анализираме начина по който властващите се обръщат към нас. Аз смятам, че ние трябва да бъдем всискателни и доброжелателно да посочваме пряко на властите една или друга неиздържаност. Когато аз преди две години прочетох "инструкцията" към декларациите за недвижими имоти, която беше анонимна (без име на издаващата я институция и без име и подпис на издалия я служител) и оттук без никаква правна стойност (защото анонимна е необжалваема) аз се обърнах формално към въпросната госпожа (препоръчано с обратна разписка, 15.00 USD) и я помолих да ми изпрати една инструкция, подписана от наименован държавен служител от наименована държавна власт, за да я прочета и ако не ми хареса, да я обжалвам. Във формалното ми обръщение изрично посочих, че ако такава неанонимна "инструкция" не бъде издадена, то анонимката ще бъде запратена от мен в кошчето за боклук и ще процедирам с декларацията си по собствен разум и усмотрение. Отговор разбира се не дойде, но обратната разписка дойде и се архивира надеждно. След това вместо, както се "инструктираше" в анонимката, да се дигна от Упсала и да пътувам до София (както Йосиф и Мария от Назарет до Ерусалим) за да декларирам или непременно по нареждане да добия доверие някому за му възложа да декларира по пълномощия от мое име (и да влезе в затвора вместо мен, ако декларацията е невярна) си написах и подписах декларацията ми заедно с някои вмъкнати в нея пиперливи коментари и препращания до членове на Конституцията и я изпратих до данъчната администрация в България по пощата (препоръчано с обратна разписка, 25.00 USD). Дадох същия съвет и на моите близки в страната и те го сториха по същия начин, вместо да висят диван-чапраз на властите по безкрайните опашки. И властите без никакви обструкции и възражения, независимо от "инструкцията", са приели и регистрирали всички изпратени декларации по пощата. Преди една година, посетих данъчната администрация зад пл. "Народно събрание" и се уверих с очите си, виждайки регистрацията в регистъра и получавайки входящия номер (друг е въпросът, че и до ден днешен не са ме уведомили дали съм обложен, с каква сума и докога и по какъв начин трябва да платя евентуален данък - страната сигурно е богата, щом не бърза с моя данък). Изхождайки от тази предишна инструкция (крайно неиздържана от правна гледна точка, но простена от мен като всяко нещо, правещо се за първи път) и тази, за която Вие ни информирате, аз все пак виждам един определен и радващ ме напредък. Това, което ме радва, е че за първи път (поне за мен) властите се опитват да убеждават гражданите в разумността на нещо, вместо само да им нареждат да изпълняват. Това според мен е сериозна крачка в правилна посока. Този, който днес не нарежда, а се опитва да се аргументира (за естеството на аргументацията може да се спори и аз ще споря) и да ни убеждава, утре вероятно ще се вслуша и в нашите аргументи и ще поправя сгрешеното. Това за мен е обнадеждаващо. Неанонимността на инструкцията е също крачка напред. Приветливостта в честитката и пожеланията за "успехи в бизнеса" и "печалби" за мен говорят несъмнено за едно открито признание от страна на властите за обществената значимост на частния предприемач-данъкоплатец - има ли "успехи в бизнеса" и "печалби", ще има и данъчни приходи, които, както всички знаем, са крайно необходими за живота на стотици хиляди хора у нас. Безвкусицата и безстилието в езика, трябва да призная, вбесяват и мен. Няма ли толкова средства у нас за сътрудничество по договор на един пенсониран учител по български език и на един пенсиониран адвокат във всяко от 15-те ни министерства за да проверяват преди даване за печат в тираж всяко листче, дали е стилно, езиково и правно издържано (вътрешните секретарки и юристи не стават за тази работа, защото са все още "на договор" и не смеят да "корегират" големите шефове ... за да не им се размине продължаването на договора им следващия месец)? Аргументите номер 1 и 5 нямат според мен никаква правна стойност и вместо "да изпишат вежди (да убеждават данъкоплатците), вадят очи (разочароват данъкоплатците чрез правната неосведоменост на властващите)". ЗСГ ОТ 1970 г., КАКТО И ИДЕНТИЧНИЯ ЗАКОН ЗА КОНФИСКАЦИЯ НА ИМУЩЕСТВАТА ОТ 1946 г. ИЗЦЯЛО НЕ ВАЖАТ, СЛЕД КАТО БЯХА ОТМЕНЕНИ С ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ДНЕШНАТА КОНСТИТУЦИЯ ПРЕЗ 1991 Г.! За съжаление това или не се знае в страната, или гражданите (и за срам юристите) нямат куража или познанията как да "разяснят" това, на незнаещите (или нежелаещите да го узнаят) управляващи. Затова ще си позволя да спомена точно текстовете на Конституцията, елиминиращи тези бивши закони. "Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона." - ЗСГ и ЗКИ посягат на правото на собственост и поради приоритетната валидност на Конституцията не важат. "Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име." - изискванията гражданите да докладват на властите по какъв начин са се сдобили с имуществата си е незаконна намеса в личния и семейния живот на гражданите, конфискация на собственост без доказване на извършено престъпление е посегателство върху честта, достойнство и добро име на гражданите, защото внужава престъпно придобиване без да го доказва. "Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. (3) ... (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат." - ако има противоречие между закон и Конституция, според ал. 1 важи Конституцията; според алинея 2 тя важи направо и безусловно, без да е необходимо някой да се произнася по това и да "одобрява", че важи Конституцията; мисля, че в конвенциите при влизането ни в Съвета на Европа има гаранции за частната собственост, които конвеции според алинея 4 отменят въпросните закони. Аз вярвам, че това се знае от по-просветените юристи сред управляващите и е причината ЗСГ през последните 10 г. да не е приложен нито веднаж. Едва ли някой иска да си има неприятности и да се провали в съда в Страсбург, където безапелационно важи непоклатимия принцип на правото - обвиненият не е длъжен да доказва невинността си, обвиняващият е длъжен да докаже виновността му вън от всякакво съмнение. И не се приема някой да бъде обран по пладнешки от държавата, без държавата да трябва да докаже, че се касае за възстановяване на престъпнопридобито имущество. Ако в страната ни има закон или разпоредба за глобяване на клиенти, които не изискват касови бележки, те НЯМАТ НИКАКВА ПРАВНА СТОЙНОСТ, защото нарушават цитирания чл. 32. ал. 1 от Конституцията - никой не може да задължава гражданите да изискват, да колекционират и да съхраняват документи, от които самите те лично нямат нужда. Освен това, те не могат да принудят продавача да им издаде касова бележка (самоуправство не е разрешено от закона). Никой не може да принуждава гражданите да се откажат от покупката например на спешнонеобходимо им лекарство, ако не получат изцяло излишната им касова бележка. Задължението за безусловно издаване на касова бележка може да се отнася само за продавачите - ако гражданинът не я желае, те могат да я изхвърлят (копието за данъчните власти в касовия апарат те не могат да изхвърлят). Друг е въпросът, колко важно за обикновеният гражданин е стриктно да изисква издаване на касова бележка не по незаконно принуждение, а по собствена гражданска и данъчна просветеност. Аз лично още от първото ми завръщане в България (далеч преди данъчните власти у нас да се "събудят" относно касови апарати) и до днес правя скандали и викам незабавно чрез мобилния ми телефон полиция, ако някой откаже да ми даде касова бележка или писмена разписка, ако ще и да е за един лев (стар). И със страшно огорчение срещам бедни сънародници-купувачи, които ме мислят и хулят за агент-провокатор на данъчните власти и сами бабаитски "щедро" отказват касова бележка за покупките си. И утре приемат да си носят сами конци за операция, защото в държавния бюджет няма пари за конци. Моето разбиране и философия спрямо властите е с търпение да им обяснявам правото си и ... с кураж да им го налагам (коства ми разбира се много време и нерви, кураж имам). Търпението ми идва от разбирането ми, че властите у нас са в крайна сметка хора като нас самите и не могат изведнаж да станат учени, можещи, възпитани и прилични, идвайки от петдесетгодишен стаж на комунистическо дерибейство. Куражът ми идва от равносметката ми докъде стигнахме поради дългогодишна липса на кураж. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция