Повод за настоящия постинг ми дава не само силната инвазия на Безродник, но и някои полу-принципни спорове досега. Удивен съм защо тук когато става дума за неща, подчинени на рациото се говори с толкова много епитети. А на повечето хора май не им липсва самочувствие, значи не можем да го приемем като извинение за избиване на комплекси. Политиката е занимание за рационални хора. Решенията се вземат в резултат не на сблъсък на морални категории, а на интереси. Знам че това не звучи приятно, но е факт. Затова и толкова дълго ползвах Бисмарковия термин Realpolitik. Значи нещата са изключително прости. Ако срещу себе си на гладиаторската арена /а много малки народи са просто гладиатори, независимо че се мислят за богоизбрани/ имаш разумен човек, колкото и да си силен, ти имаш много малък шанс. Просто тук тезите често са изтъкани от парадокси. Например защитниците на сърбите, по-точно, говоря за по-многобройната група на противниците на НАТО. Ами всички аргументи за техните тези са емоционални, от категориите на морала. И понеже спорът се води ирационално, веднага мненията им биват неглижирани, и те биват набеждавани в русофилство например (което в немалка част от случаите е уместно). Но Русия е един от най-типичните представители за алхимическа смес от ирационални комплекси и суперпрагматична политика. В този смисъл защитата на руските позиции е изключително трудна от гледна точка на морала. Или пък за българските интереси. Например секретните служби на една държава /вкл. на Швеция :)))))/ извършват дела, които за отделния човек би трябвало да са табу. По-висшите цели го налагат. Наистина, и не е смешно. Или пък военно-промишленият комплекс произвежда оръжия. Те убиват, което е неморално. Но няма рационални аргументи срещу тези два феномена например. Ако ние спрем първи с тези неморални структури, това няма да ни накара да се чувстваме по-добре, само ще станем по-уязвими. Гражданският контрол не променя факта на дълбоко неморалните в своята същност дейности - само успокоява съвестта ни, че няма да се стигне до крайности. В този смисъл, ако Сърбия, преди нас, и - едновременно с това "Великите сили" се откажат от производството на своите оръжия, да спрем и ние нашите заводи. Ако спрат да ни шпионират - да спрем и ние. Ама никога не се е получавало. И тук е мястото на глобализма, но това е друга тема. Ние създаваме една взривообразна смес от нерви, защото се опитваме да загасим пожари с воден пистолет. Политиката, политическото говорене са в сферата на реалността. За тях се говори рационално. Започнала война - трябва да спре. Важното е на първо място минимален брой жертви, изчислява се кой вариант, и се преминава към него. Докато умуваме, жертвите нарастват. В сферата на морала се мисли дълго, за това винаги има време. Но животът продължава да тече и по време на беседите...