Уважаеми г-н ex-Pesho, Аз също недоумявам в какво се състои вината на един министър, че неизвестен престъпник е извършил тежко престъпление (незаконно подслушване). По стечение на обстоятелствата бях свитетел на събития в Швеция, които демонстрират до каква степен престъплението "незаконно подслушване" или дори само подготовката му се смята за особено общественоопасно престъпление, за грубо посегателство над неприкосновеността на личността и не се толерира, колкото и високи глави да е необходимо да паднат. Около година и нещо след убийството на министър-председателя Палме, някои водещи социалдемократи, съпартийци и много близки сътрудници и съратници на убития, по време на управление на социалдемократическо правителство започнаха да се съмнявават, че екипът на определения да води разследването полицейски комисар не води следствието достатъчно добре и достатъчно активно. Няколко видни сициалдемократи, включително и един социалдемократ-милионер, решават да предприемат и да финансират паралелно частно разследване, което намерение става известно и на министъра на правосъдието, една от най-значителните фигури в правителството, на шефа на полицията по националната сигурност и на председателя на националния съвет на полицията (най-висшата политическиотговорна личност в полицията, нещо като шеф на надзорен съвет на полицията - в Швеция няма министерство на вътрешните работи, нито общонационален шеф на полицията, има само провинциални шефове, неподчинени оперативно никому, освен на закона). Това, което вероятно не е било известно на изброените високопоставени личности, е че инициаторите на паралелното частно разследване имали намерение да използват технически средства за подслушване, при това такива, които са абсолютнозабранени в Швеция, (включително и на обикновената полиция и полицията по сигурността). Такива средства освен това не е разрешено да се намират на територията на Швеция, т. е. да се произвеждат, да се съхраняват или да се внасят. Касае се за "обикновените" в България "бръмбърчета" - високочувствителни миниатюрни микрофони с миниатюрно захранване и миниатюрен радиопредавател за препредаване на разстояние на подслушваното. В Швеция единственото разрешено от закона подслушване е подслушване само на телефонни разговори след разрешение на съдия и ако за подозираното престъпление законът предвижда наказание от минимум две години затвор. Двама висши комисари (един от тях директор на отдел) от полицията по националната сигурност сред "паралелните" частни следователи решават да внесат такова подслушвателно устройство нелегално от чужбина. Но шведската митница си няма работа - пипва ги и срам-несрам от граничния пункт попадат в следствения адрес, в съда и накрая за няколко години в затвора. Оттук само защото са знаели по принцип за съществуването на паралелно разследване незабавно бяха принудени да подадат отставка министърът на правосъдието, председателят на националния съвет на полицията и шефа на полицията по националната сигурност. Независимо, че на власт беше непоклатимо социалдемократическо правителство и министър-председател бе най-близкия сътрудник на Палме в течение на десетилетия. Хората тук знаят какъв страшен бич е незаконното подслушване и какви последствия то може да докара, независимо и от "най-добри намерения". А ние изглежда все още си виждаме този, който е подслушван по най-незаконен, низък и безнравствен начин като "виновен". А се чудиме откъде и как една бивша власт бе оплела душите ни и живота ни в досиета, които ни тегнеха като невидими топузи за цял живот. Не бяха само доносниците. Използваше се и "техника" и това го знаят тези, които платиха разкритията и изобличенията си с принудена емиграция за да не забрадят майките си с черни забрадки ... но да не се отклоняваме от темата. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция