Уважаеми г-н Mixy, За съжаление трябва да констатирам значителна разлика в начина, по който Вие и аз виждаме и разбираме нещата. "Значи смятате обществото за престъпник, след като е разбрало намеренията на министърката по "нечестен" начин?" Г-м Mixy, скрити микрофони не се поставят от "обществото", а от обикновен престъпник. Индивид и общество, обладаващи морал не могат да си позволят да се ползват от резултат на престъпление. Оттук произлиза и принципа на правото, че доказателства, придобити по престъпен начин, не се признават за доказателства. "Записът не е направен на обществено място - мястото, в което едно сдружение от хора е решило да бъде насаме и го е наело за тази цел, не е обществено място." - Извинявайте, но това "сдружение от хора" е партията, която ни управлява в момента и аз живо се интересувам от всяко нейно решение." Ни най-малко не мога да Ви "извиня" - дори и аз Ви извиня, един съд няма да Ви "извини", а ще Ви осъди за извършеното престъпление. Вие нямате свободата да се интересувате от каквото и да е по престъпен начин. Имате право да го правите единствено по законен начин. "Да, но обществото може да се информира само със законни средства. Право на информиране не допуска извършване на престъпления за набавяне на информацията." - представете си следния казус: някой замисля предстъпление и друг го подлушва. Какво става тогава?" Казусът, с Ваше разрешение е елементарен. Замислящият престъпление, докато всичко е въпрос само на мисли е кристално невинен и нито един съд не може да го осъди. Подслушалият незаконно е престъпник и ще бъде осъден. Дори и да имаме и начало на практическа подготовка за престъпление, нищо не може да отърве от присъда незаконно подслушалия. Единственото, което той по закон има право да стори, е да информира правоопазващите власти за съмнението си. В Швеция хиляди емигранти, особено от Балканите, получават присъди именно заради погрешната си представа, че имат право на самоуправство, когато някой друг върши престъпление. Единственото право, което се толерира от закона в Швеция и в други правови държави, е правото на неизбежна отбрана в разумни граници, съответстващи на нападението. "Няма да коментирам споменатия от Вас член от Конституцията на РБ." Имате пълното право да не коментирате Конституцията, никой няма право да не я спазва. "Само ще кажа, че когато някой се нагърби с политика и управление, той го прави с ясното съзнание, че се лишава от личен живот и той ще бъде обществено достояние. Така е и в нормалните държави." Уважаеми, г-н Микси, Най-хубаво е да забравите тези твърдения. Не сте Вие, нито аз тези, които имаме право да решаваме или да гадаем с какво "ясно съзнание" хората правят едно или друго - това е само и само тяхно право. Който с каквото и да се занимава, има право на свой недостъпен за други, прикрит личен живот. Иначе в света няма да има политици и ще ни управляват гангстери или некадърници. Защото, политиката е и професия, понякога и за цял живот, а ние ... имаме само един живот и никой не трябва и не може да се отказва от единствения си живот само за да има с какво да се препитават журналистите от жълтата преса или защото дадена недъгава опозиция не може да дебатира с прилични аргументи и методи. Повярвайте ми, така е в нормалните държави. Поне в тези, от тях, в които аз съм живял. Примерът, който давате, с Ваше разрешение, не е убедителен. Първо, САЩ не винаги е нормална държава, що се касае съблюдаване на неприкосновеността на личния живот, както на обикновените хора, така и на политиците и знаменитостите. САЩ има според мен един проблем - твърде много телевизия. Има много по-нормални държави и те са в Европа. Второ, г-н Клинтън и г-ца Левински бяха разпитани формално не за личния им живот, а по съмнение за извършено престъпление - даване на неверни показания от страна на г-ца Левински и подтикване към престъпление от страна на г-н Клинтън. Трето, г-н Клинтън бе разпитан именно като г-н Клинтън (частно лице), а не в качестото му на политик и президент (който по Ваше мнение иначе би бил длъжен да разказва всичко за себе си и целта напрокурора би била достигната много по-лесно). Г-н Клинтън не бе длъжен да отговаря на въпросите на прокурора, засягащи личния му живот, ако те не бяха свързани с подозираното престъпление. Така, че разликата, която Вие твърдите, че я няма, все пак я има. Икрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция