Уважаеми г-н ex-Pesho, Аз не съм склонен да отдавам особено значение на съюза между хървати и сърби в рамките на Австро-Унгария и на декларацията от Корфу за създаването на Югославия вън от интересите и действията на страните-победителки, де-факто само Франция. Тази съюь и декларация са направени от две страни с различни цели - на Хърватско да основе независима от Австро-Унгария собствена държава с цената на отдаване на част от тази независимост в една равноправна федерация със Сърбия, докато целта на Сърбия е "Велика Сърбия" чрез завладяването на обявени за по прицип "почти" сръбски нации и територии под безапелационно господство на Сърбия. Ако нещата се развиваха извън жестокия военен театър на Първата световна война и не по-малко жестокия мирен театър в различните предградия на Париж, където се увековечават диктатите на Клемансо, аз съм убдеден, че Югославия никога не би се създала на базата на мимолетните и всъщност противоречивите интереси на Хърватско и Сърбия, да не говорим за колонизирането на Вардарска Македония, Западните покрайнини, Словения, Войводина. Според мен основните причини за създаването както на бившата Югославия, така и на бившата Чехословакия бяха: 1. Желание на Франция да омаломощи завинаги загубилите войната страни чрез разкъсването и орязването им в добавка на чудовищните репарации. 2. Съзнание, че само откъсването на територии и обособяването им като самостоятелни или подопечни на Франция територии без сериозни морални аргументи, освен че щеше да бъде в грубо и немотивирано противоречие с декларацията от 14 точки на американския президент Уилсън за "мир без промяна на етническите граници", но не щеше да просъществува дълго - "самостоятелните" откъснати, но непресъединени към никоя държава територии, при първа възможност щяха да се "завърнат" към собствените си страни. 3. Желание на Франция да възнагради и да затвърди съюзниците си с военна плячка, лесно приемайки допадащи за случая сръбски аргументи, че почти целия Балкански полуостров си е сръбски. В годините след предаването на териториите на Сърбия, тя без ни най-малко място за съмнение доказа и пред френските си приятели, че твърденията за "сръбски произход" са измама, поемайки и изпълнявайки роля на обикновен, но необикновеножесток окупатор против волята на очевадно несръбското население на окупираните земи. Немалко почтени общественици във Франция (например Анри Пози прави подробна анкета на място и написва потресаща книга "Войната се заръща") се обръщат с призив към Франция да ревизира жестоката грешка. Но Франция на Клемансо и маршалите не бе ръководена от стремеж за справедливост или от мита (бързо развенчан) за желаната от "всички" "южнославянска държава". Тя изхождаше само от своите изгоди и силата си на победител. Имам резерви и по отношение на твърденията в източниците, че хърватите не са били с национален идентитет, а само "католически" сърби. Аз съм общувал и със сърби, и с хървати и дори и след 70-годишно "съжителство" в посърбяващата Югославия, намирам различни национални черти у хърватите. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция