<<Друг начин, далеч по-разпространен, е взетите левове да се похарчат в България като левове, т.е. да се превърнат в стоки.Цените, на които се купуват тези стоки от държавните предприятия-производители са крещящо братовчедни.Стоките се изнасят, като пред властите се отчитат именно тези или подобни ниски цени, а валутната пеалба остава при посредника (пак братовчедна офшорка) и никога не влиза в България. Особено ярък пример за такава схема е историята със зърното през 1996г.>> Това е продължението на схемата вход-изход на предприятието. Но забележи че в случая става дума по-скоро за пропуснати ползи, които са доста разтегливо понятие и при които трябва да отчиташ още много други фактори. Но там откъдето започнахме този спор - 27 милиарда РАЗДАДЕНИ кредити, не се обяснява и с тази схема. Има и друго нещо - ако приеме че на предприятията са им давани кредити, колкото да покриват минималните им необходими разходи, а са купували продукцията им на символични цени, то и в този случай ще имаме раздаден кредит във валутна сума чийто рамер не надхвърля реланите валутни наличности в държавата. Но ако калкулираме печалба в рамер на 27 милиарда марки по цени на световния пазар на произведените стоки, то тогава изведнъж ще се окаже че българската икономика е най-ефективната в света - влагаш в нея да речем 2.7 милиарда (сумата на кредитите грубо казано) и получаваш доход 27 милиарда. Дори това да не е била най-разпространената схема (а аз мисля че вход-изход е била най-разпространената) пак се получава фантастична ефективност. Затова и според мен не е коректно да се върви в тази насока и да са правят спекулации за пропуснатите ползи - те са доста неточна величина, меко казано. За това и казах че 10 години от историята на България нямат цена, а Тони ми каза че това било литературен израз. А от горния постинг на Тони, пак стигаме до неговата идея, която уж бил отхвърлял - ако не са били тези грабежи всичко щяло да си е много хубаво. Лично за мен не може да бъде нищо хубаво и ПО-РАЗЛИЧНО в една икономика в която основните структуропределящи отрасли имат 15 пъти повече персонал отколкото западните си конкуренти, а продават на западния пазар на цени по-ниски от конкурентните тъй като качеството им не е високо.