|
Тема |
"Кибрит" |
|
Автор |
savi_9O (ентусиаст) |
|
Публикувано | 17.04.11 17:25 |
|
|
Кибрит
Запалена клечка от мокър кибрит,
напразно те търси изгубена в мрака.
Духът му разпътен, от чувства пребит,
готов е за среща, но никой не чака.
Запалена клечка от мокър кибрит,
надолу полита във бездната плахо.
Премръзнал стои си, до болка сърдит,
отдавна, отдавна заминал е влака.
Запалена клечка от мокър кибрит,
на гарата, в сълзи изплаква душата,
на пост, караул е, нали е войник,
очите напразно се взират в тъмата.
Запалена клечка от свършил кибрит,
до утрото някак си все ще дочака.
Разбрал е, че другият по - е велик,
съдбата поднася му тази разплата.
Изтръпнала гара, зарязан войник,
кубинки събути, а той на гредата,
от връзки въжето направил. Честит.
На мокрите клечки, греховна отплата.
Петко Илиев
Редактирано от savi_9O на 17.04.11 17:26.
|
| |
|
|
|