|
|
| Тема |
 Зеленият мост |
|
| Автор |
Billbao (непознат
) |
|
| Публикувано | 13.02.14 18:49 |
|
|
|
СПОМЕНИ
Минавам по "Зеленият мост" и тръгвам по улица "Мирска". Там, в началото й беше къщата на баба Еленка – къщата, където "открих" света. Където съм се запомнил. Годината е 1923-1924. Бил съм на около 3 години. (Интересно - От каква възраст детето- човек може да съхрани спомени? Да запомни нещо от преди двегодишна възраст?).
Истински родната ми къща, където съм роден е тази на дядо Евтим. Там също сме живели под наем. Тя се намираше от другата (западната) страна на "Зеленият мост" ≈ 150 м на юг. По-точно на 60-70 м южно от къщата-музей "Чудомир". Дворът й беше тесен, дълъг и западният му край излизаше на "Чакмак сокак" (улица без изход), а източният – стигаше до реката, където под един грамаден орех беше сгушена воденицата му (на дядо Евтим?). За нея майка ми казваше – Шест месеца в годината не работи, защото няма вода (суша през лятото) и още шест месеца, защото водата е замръзнала (през зимата). Имам само един смътен спомен от там. Двамата, със сестричката ми, хванати за ръчички, облечени в зелени роклички от съшити малки полумесеци обримчени в бяло, се качваме по едно стъпало или прескачаме някакъв праг …
В родния град. Непознатия град. Толкова близък и толкова чужд. Улиците други. Къщите други. Хората други. Само името на Старата река, на улицата "Мирска", на "Зеленият мост" и надморската височина – 373.185 м (написано на плочка на западната стена на Къренската църква) са същите – непроменени.
Но да се върнем пак там - на ул. "Мирска" – единствената запазена (само в горния край) с къщичките и дворчетата с цветни градинки и дръвчета, почти както през моето детство.
Такава беше и къщичката на баба Еленка. Паянтова. Двуетажна. Долният етаж , една стая и едно килерче, беше на 2-3 стъпала в земята, полуизбен. Аз, 2-3 годишно русо момченце, с дълга коса като момиче, се въртя из стаята -подсксчам. Мама тъче на стана, ритмично придърпва ватилите с дървото, натиска "краката" (нещо като педали на кола), скрипците скърцат, нищелките скачат нагоре-надолу, нагоре-надолу, основата "отваря уста" и совалката се плъзга наляво- надясно, наляво-надясно …
| |
| |
| 
|
|
