Никак не мога да се съглася с с много от тези, които разхождат домашните си любимци по улици и градинки. Нямам нищо против кучетата, но съм против някои стопани на кучета.

Ми, не ми е приятно, даже ми е противно, да ми изскочи изневиделица някой дог с изплезен език и зловещи зъби. Аз, като възрастен се плаша, а какво да кажем за невръстни деца???

Хич не ме топлят обяснения от вида: "Ама, господине, не се притеснявайте, то не хапе".

Хич не ме интересуват естествените нужди на животните, при положение, че съм принуден да стъпвам върху лайна и да дишам изпаренията на миризлива пикня!

Ще обявя референдум и вие ще кажете:

1. Какво да ги правим такива собственици на кучета?
2. Какво да правим с помиярите?