нещо ма разбра много погрешно. в новоизлюпената ми идейка няма место за божествени съзнания. освен ако не смяташ че примерно в атома електрона са върти около ядрото щот виждаш ли някое божествено съзнание гуй й тупнало там и за капак муй праснало и един шамар ей тъй за спин.

има една теория за ентропията, много интересна (макар и може би не достатъчно еволюирала). та много накратко, неточно, и лаично казано - вселената - или природния закон за вселената казва че тя - се стреми към нива на висока ентропия. високата ентропия е = на безпорядък. обаче.. на практика постигането на тоз висок безпорядък насякъде довежда до особени неща на границите където 2 различни безпорядъка са срещат - което парадоксално води до голям порядък. няма как да го обясня по-добре в момента понеже имам много малко време. преди няколко месеца одих на ена лекция на един нобелов лауреат по физика - точно за тея неща говореше. а аз го гледах и си мислех как големите мозъци се вижда от орбита как мислят по различен начин, и колко ми муй е различен префронталния кортекс от на останалите хора за да ги вади таквиз интиресни мисли. тоз въпросният е получил наградата (с един друг) за синтезирането на първия бозе-айнщайн кондензат.