Как реагираш, ако някой те изкара от your comfort zone, проблем ли е да възстановиш енергийния баланс? Задавам ти този въпрос, защото звучиш толкова трезво и рационално, сякаш емоциите не са (съществен) фактор при теб и всичко е въпрос на внимателно и целенасочено пресмятане.
Аз съм много емоционален - такъв съм се родил, както съм се родил и с малко енергия. А това е много лоша комбинация - човек, който няма енергия и реагира импулсивно на всичко, което му се изпречи на пътя.
Затова ми трябва изключително стабилна рационална опора. При шаманския подход, макар да се отхвърля разума, не се отказваш от него - той е котва, маяк, който да те приземява.
И няма нищо лошо в емоциите, стига да са насочени в правилна посока. Примерно, когато танцувам Салса, ставам целия емоция и не мисля за нищо т.е. спирам мислите.
Ти би ли се съгласил с мисълта, че истинските неща са безусилни and they feel like riding the wave?
Да, но точно със забележката, че само човек, който е "яхвал вълната", знае колко усилия струва докато се научи да го прави "безусилно".
Иначе казано, безпредметно е човек да стои на брега на живота и да иска да му се случват определени неща, но да не смее да се намокри, защото чака нещата да станат "безусилно".
Нещо като "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Или пък като да искаш да ти се падне от тотото, а да не пускаш фиш
___________
|