Когато иде реч за думи и говорене обичам да поствам това :
Вечерният бриз
плиска водата
в краката на чаплата
Мрежата е за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисъла - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите,
та с него да си поговоря!
Нуждата от говоренето се дължи на нуждата на хората да търсят ония сродните им - с които могат да се разберат и без думи.
В отговор на:
И ми е по - чудно за там където няма мисъл и когато думите оттекват в сивотата на незначението си... как бихме могли да се разберем ?
моето мнение е че няма 'там където няма мисъл', мисъл има навсякъде, но не и думи . няма ли думи - има енергия която се предава и приема, като и предаващия и приемащия я трансформира у себе си в думи.
А словото има огромна сила . Обаче от известно време съм станала доста краткословна ( странно за говорилня като мен ) и не ми се обяснява с ...думи.
Re: Нуждата ни да говорим [re: Caмoтнaтa Плaнинa]
Re: Нуждата ни да говорим