|
|
|
|
|
В случая пишем,... но се върти този въпрос, прескачайки оттук - та от къде е продиктувана тази нужда ? Ще трябва да проследим самата способност как точно се заражда и кое я захранва. Хората, имали досег до духовното рано или късно стигат до извода, че каквото и да говорят в крайна сметка нищо не могат да кажат, това прави подхода им доста по - предпазлив, по отношение на това какво казват и какво се разбира от това. Думите и словото въобще могат да бъдат многопластови и да изразяват скрити и дори за самите тях неща. Това зависи изцяло от осъзнаването, което стои зад тях...
Думите освен всичко друго си заслужава да се каже, че се появяват нейде по релсите на мисълта и изразяват нейния поток и посока. Вътрешната ни нагласа е първото нещо, което се набива на очи, когато говорим, чертаейки схеми на цялостни настроения, емоции... в повечето случаи при липса на контрол могат да се превърнат в гнила работа.
Хората изпитват някакво самодоволство от това, че могат да го правят, представете си колко забавно би било ако някой им залепи устите(върже ръцете), как биха могли хората да се изразяват ? От устата на безформен човек, думите едва ли биха приемали някакви форменост, тоест те едва ли биха се различавали от неговото мълчание.
Връзката между човека и човека, връзката между човек и човека, но нищо повече... май ще трябва да се стигне до по - съвършени методи за комуникация, или просто ще останем в заблуда, затворени за една друга инстанция ...
И ми е по - чудно за там където няма мисъл и когато думите оттекват в сивотата на незначението си... как бихме могли да се разберем ?
| |
| |
| 
|
|
Нуждата ни да говорим
Нуждата ни да говорим
