Имат ли българите равни права в България?
Организацията Български човешки права планира да съди заместник министър и кмет, наричали българите „гяури”

На пръв поглед самото създаване на организация за защита на етническите българи в България звучи абсурдно, но то е симптоматично за абсурдното положение на нещата в родната ни страна.
Противоконституционните привилегии за не-българските етнически групи в България вече пораждат мощно, но неорганизирано обществено недоволство сред българите. Като се започне от “дребни” дискриминационни привилегии за циганите, които масово не плащат електроенергия и вода, возят се безплатно в градския транспорт и имат неписаната привилегия безнаказано да тероризират българското население особено в селата и по-малките градове. И се свърши с назначаването на държавни постове в общинските администрации и централните държавни ведомства на некомпетентни лица, само заради техния турски етнически произход и принадлежността им към турската националистическа партия ДПС. Всичко това показва различните форми на дискриминация спрямо етническите българи в България, въпреки разпоредбите на Конституцията, международните норми и влезлия в сила от 1 януари 2004 г. Закон за защита от дискриминацията.
Нещо повече, през последните години в резултат на демографските процеси в България се оформят райони и селища, където българското население става малцинство. Повече от 1 милион българи живеят в такива райони. Вече се оформят 5 кризисни района в България, където българското население става малцинство. Тези кризисни райони реално имат статут на полу-автономни области, където българското малцинство е подложено на различни форми на дискриминация, етническо прочистване и терор.
Първите три кризисни района условно могат да бъдат наречени “турски автономни области.” Става въпрос за Лудогорието, Източните Родопи (Кърджалийско) и “полумесеца” между Якоруда и Доспат, където мнозинството от населението са българи-мохамедани. “Турските автономни области” се контролират от ДПС, в тях общинската администрация негласно третира етническите българи като “гяури”, т.е. хора втора ръка и българи почти не се допускат на постове в администрацията или в предприятията. В “турските автономни области” активно се води политика на асимилация на не-турски етнически общности (напр., сред българите мохамедани, част от циганските общности, къзълбашите-алиани, татарите и др.). Това са реалните измерения на защитавания от Ахмед Доган “етнически модел”.
Другите два кризисни района условно могат да бъдат наречени “цигански автономни области.” Става въпрос за Северозападна България (особено триъгълника Лом-Монтана-Козлодуй) и Сливенска област. В “циганските автономни области” реалната власт е в ръцете на босовете на циганската организирана престъпност. По места циганската организирана престъпност достига мащаби на геноцид и прикрито етническо прочистване срещу българското малцинство. Съществуват и няколко други по-малки зони, където циганското население е мнозинство и подлага на геноцид българското малцинство. Най-ярки примери в това отношение са кв.Столипиново, Пловдив, смесените квартали в някои по-малки градове като Самоков, Нова Загора и Ботевград; и някои села в Плевенска област.
Българските малцинства в петте кризисни района нямат никаква защита от страна на държавата. Същевременно съществуващите “правозащитни” организации не обръщат никакво внимание на многобройните случаи на нарушаване правата на етническите българи у нас.
На този фон напълно логично бе създаването на правозащитното дружество “Български човешки права” през пролетта на 2004 г. Основната цел на БЧП е да защитава правата на етническите българи в България, особено в райони, селища и махали, където българското население е малцинство. Другата важна задача на дружеството е да се бори за ефективното прилагане на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл.6, ал.2 от Конституцията ни, “всички граждани са равни пред закона; не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия и т.н.”. Реално чл.6, ал.2 от Конституцията не се прилага ефективно и в много сфери на обществения живот има дискриминация спрямо етническите българи в България.
БЧП е патриотична правозащитна организация. Дружеството е експертна група, която събира и анализира деликатна информация за случаи на нарушаване правата на българите в България. Събраната от БЧП информация ще бъде обобщавана в Бюлетина на БЧП и в годишен Доклад, който ще се предоставя на различни български и международни организации, вкл. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Бюлетинът ще бъде достъпен за всички и на уеб-страницата на БЧП в Интернет: www.bg-prava.hit.bg.
В случаите, когато пострадали българи имат желание да защитават правата си по съдебен път, БЧП ще им оказва юридическа подкрепа. Дружеството има намерение да води съдебни дела за дискриминация спрямо българи и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По всяка вероятност първото подобно дело ще бъде заведено срещу “Електроразпределение” за дискриминационно отношение спрямо етнически българи в Столипиново при снабдяването с електроенергия.
БЧП проучва и възможността за завеждане на съдебно дело за проповядване на етническа и расова омраза срещу заместник-министъра на земеделието Нихат Кабил, ако се окаже вярна информацията, че е наричал българите - служители в Министерството на земеделието, “гяури”. Подобно съдебно дело може да бъде заведено и срещу кмета от ДПС на гр.Якоруда, ако се потвърди информацията, че той е заявил: “В Якоруда гяури няма да останат”.
БЧП е група за граждански натиск. Чрез Жалби и Протестни декларации дружеството ще сигнализира компетентните държавни институции и чуждите дипломатически представителства. Освен това БЧП ще информира обществеността за прояви на антибългарски екстремизъм чрез националните и местни медии. По този начин дружеството ще работи за укрепването на българската държавност и за подобряването на етническия мир в страната ни.
В рамките на БЧП се обсъжда и идеята за издигане на Паметна плоча на българите, загинали в Столипиново. По този начин българската общественост ще бъде алармирана за проявите на антибългарски екстремизъм в печално известния пловдивски квартал. Същевременно на екстремистките елементи в циганската общност ще бъде напомнено, че никое расистко престъпление срещу българи не може да бъде забравено.
През последните 2 години в публичното пространство започва да се утвърждава терминът “модерен национализъм.” Модерният национализъм е контратеза, от една страна, на налагания отвън либерален глобализъм, а от друга - на прекалено обърнатия с лице към миналото национализъм на повечето български родолюбиви организации.
Модерният български национализъм най-ясно е формулиран в последната редакция на проекта за Българска национална доктрина на Научния център за българска национална стратегия от 2004 г. Според авторите на Доктрината, модерният национализъм означава искрена и дълбока привързаност към идеологията и философията на нацията, към националната ценностна система и националната държава. Модерният национализъм е постоянно отстояване на националната идея чрез патриотизъм и родолюбие в действие.
Модерният национализъм има и силно изразени икономически измерения. Той акцентира върху защитата и всестранната подкрепа на националния капитал и родното българско производство особено в контекста на интеграцията на България в Европейския съюз.
Същевременно модерният национализъм задължително включва в своята идеология защитата на правата на човека. Борбата за човешки права и свободи на етническите българи в България неизбежно ще бъде включена в дейността на всяка организация и партия, претендираща, че изповядва модерен български национализъм. Именно акцентът върху защитата на правата на човека и в частност на българите в България е скромният принос на БЧП в изграждането на модерния български национализъм. Прекалено дълго българските патриотични организации бяха фиксирали погледа си сред българските общности далеч извън границите на България. А е крайно време да забележим нарушенията срещу фундаменталните човешки права на българите в някои райони на самата България.
В политически план модерният национализъм по всяка вероятност ще заеме съществено място в лютата битка по време на парламентарните избори през лятото на 2005 г. Според социологически проучвания, между 15 и 30% от избирателите биха гласували за сериозна българска националистическа партия. Не случайно новите формации на някои стари политически “трупове” включиха националистическа реторика в своите първоначални PR акции. Най-ярките примери са Демократи за силна България (ДСБ) на Иван Костов и Българският Републикански Блок (БРБ) на Кръстьо Петков, Яне Янев и Гюнер Тахир. Подобни сигнали излъчва и новосъздаденият Съюз на националното достойнство “Гранит,” който се оглавява от поета Румен Леонидов. Напълно логично своите позиции като сериозна патриотична сила се опитва да разшири и ВМРО-БНД. Важно е да се отбележи обаче, че претендентите за националистическия вот вероятно ще бъдат повече.
С голяма доза вероятност може да се предположи, че на следващите парламентарни избори пробният тест за всяка политическа сила, претендираща да спечели националистическия вот, ще бъде отношението й към най-деликатния въпрос - въпросът за правата на етническите българи в смесените райони на България. Политическата сила, която съумее да мобилизира в своя подкрепа поне част от българското население, подложено на дискриминация и терор в смесените райони, по всяка вероятност ще влезе в следващия Парламент.

Николай Павлов


Razbrah, che nyakade saita ne se zarejda.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите