|
Не съм отричал изобщо правото на съществуване на фрий-джаза. Говоря за нещо съвсем друго. От чисто изследователски, да кажем, интерес ме вълнуват някои явления, свързани със слушането му. Тези явления основно мога да сведа до следните обособени такива:
1. Изключително бързото отегчаване от по-масовата музика, а включително и от по-класическите и близки до мейнстрийм видове джаз. Запова се едно бързо движение в стиловете, устремено силно към фрий-джаза, да го наречем влечение към шум и хаос, т.е. някаква непоносимост към класическите похвати на музиката, към класическата хармония, мелодия - елементи, кието се възприемат на интуитивно ниво при почти всички хора, с изключение на тези, които са лишени от музикален слух. На мен ми прилича на гонене на рекорди, на някакъв спорт - "колкото повече, толкова повече", на невъзможността да се задържаш върху детайлите, гонене на крайности. Дори ми прилича на сексуално отклонение, на отиване в някаква крайна извратена точка, при която удоволствието не може да се получи по нормалния начин. Също така често срещано схващане, особено като съм разговарял с музиканти, при това не много напреднали, за "окови, ограничаване, подтискане..." на класическите музикални похвати. Това е като шишето, което е напълнено наполовина - за едните е наполовина празно, за другите - наполовина пълно. Така и традиционната (интуитивна) музикална естетика е за едни даваща свобода, за други - поставяща окови.
2. (Не съм сигурен дали тази точка не се съдържа в първата и дали съм диференцирал правилно). Отричането на всички останали видове музика, освен фрий-джаз. Докато хора, които не слушат фрий-джаз, могат да слушат почти всички стилове музика, то голяма част от фрий-феновете могат да слушат само фрий. Това е малко парадоксално. Изобщо крайното и рязко негативно отношение и пренебрежение към другата музика като проста, обикновена или остаряла, при това базирано, както вече се спомена, само на интуиция и усет, е малко притеснително. Няма да крия, че на мен това ми изглежда сектантско, фанатично, ограничено, нетолерантно и дори - патологично.
3. Желанието на фрий-феновете да характеризират фрий-"музиката" като музика изобщо. Та тя няма почти нищо общо с обикновената музика. Говорим за нещо напълно различно, може би за различен тип изкуство, за различен тип възприемчивост. Предполагам това поражда и честите конфликти между феновете на едното и другото.
Надявам се тоя път да съм бил малко по-ясен, защото ми се струва, че подхождате а приори отбранително, все едно съм заявил, че вашата музика няма право на съществуване.
|
Re: за фрий феновете [re: CyberGene]
