Нещо относно неслушаема/слушаема музика:
"Където и да сме, това което чуваме в повечето случаи е шум. Когато го игнорираме, той ни смущава. Когато се заслушаме, шумът ни очарова."
Джон Кейдж

И нещо относно фрий джаза:
"Фрий джаза не е авангард, това е музика с четиредесет годишна давност, когато бях 16-17 годишен фрий джаза беше силно актуален, а диксиленда беше с четиредесет годишна давност. И тези които слушаха диксиленд, ние наричахме
плесенясали смокини. А сега музиката с четиредесет годишна давност - това е фрий джаза... Нима това е нова музика?"
Джон Зорн

Последното е за уточнение!
Никой(дори и Зорн) не омаловажава Орнет Колман и всички останали(а Зорн дори е повлиян не малко от него).

А аз не разбирам музиката която слушам. Просто слушам.
И ако трябваше задължително да разбирам, т.е. да съм музикално грамотен - ноти,хармонии и т.н. Това някакси клони към: музика само за музиканти, кино само за кинаджии, книги само за пишещите и т.н.
Нещата са прости. Приемаш шума и намираш все нещо(но с ясната уговорка, че много е важно и отношението към тишината).
А при Зорн и другите импровизатори като него, нещата са в много голяма доза точно мистика. Тяхната идея за импровизиране е пълно освобождение("да забравиш всичко което знаеш"). Чел съм разни статии за свободна импровизация, правят се много асоциации с шаманските практики - да изпаднеш в такова физическо състояние, че да изключиш разума.
И все пак както казва Фред Фрит "is it music?"