В крайна сметка е важно какво казваме и на това се подчинява изразното средство - как го казваме.

Да и монетата има и друга страна. Това да рисуваш херувимчета и светци или да рисуваш демони и грехове за да кажеш, внушиш една и съща идея е въпрос на избор на всеки творец. Вероятно познаваш творчеството на Йеронимус Бош - един много религиозен творец, израснал в строго религиозно семейство и разработвал библейски сюжети. Ако си се опитвал да разбереш, защо е рисувал хората по този начин и какво трябва да е внушението едва ли щеше да се изказваш по този начин сега. Не казвам че творбите на обсъждания тук художник са на религиозна тема, но това не означава че им липсва духовност или че автора непременно е с болен мозък. Канонизирането на изкуството е дело на църквата и засяга само тези, които искат да творят съгласно тези канони. Нямам нищо против хората, които го правят, но не отричам и приноса на хората които не творят в тези граници.

Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина)