|
личи си, че си в шок. Само че духовен. От него трудно се излиза.
Въобще не познаваш нито Христос , нито християнството, понеже са ти наливали помия в мозъчната кутия. Диагнозата е духовна прелест, ако въобще си чувал за това.
Относно техниката и технологията, момчето рисува сравнително добре с малко забележки.
Относно идеята, темата и сюжета може да се дискутира.
Относно духовната страна на изкуството, става страшно. Много внимателно разгледай работата, ако не те притеснява, а те кефи, значи и ти си трънал натам, където има "плач и скърцане със зъби".
Ако познаваща поне малко историята на изкуството /особено европейското/, щеше да знаеш, че християнската тематика е най-силно застъпена, а първите университети са основани от църквата и науката никога не е била в противоречие с нея.
Светът не е станал по-добър от падението на Адам и Ева до днес, а напротив, отива към погибел. Щом си избрал тигана - приятна пържене!
"...Монах: Преподобни отче, моля Ви, кажете ми какво е гордостта и колко вида бива тя?
Старецът Клеопа: Знай, братко, че гордостта това е началото и коренът, и източникът на всеки грях и всяко беззаконие. И тъй, като ти попита какви видове бива тя, то знай, че както казва св. Григорий Двоеслов, гордостта има пет степени. Но, за да се разберат тези степени, първо трябва да разбереш, че благата, с които се гордее гордият, са също пет вида:
а. природни блага, т. е. съобразителност, красота, храброст и други такива;
б. блага придобити, т. е. знание, мъдрост, майсторство и други такива;
в. случайни блага, т. е. богатство, слава, длъжност в обществото и други такива;
г. волеви блага;
д. духовни блага, т. е. дар на пророчество, чудотворство и други такива.
И така, братко, на първата степен на гордостта стои човекът, който, като притежава някое от тези блага, не признава, че го е получил от Бога, а мисли, че го притежава сам по себе си - естествено.
Втората степен на гордостта е когато човекът признава тези блага за дадени му от Бога, но не даром, а си мисли, че е станал достоен за тях.
Третата степен на гордостта е когато човекът си мисли, че той има някакви дарования, а всъщност няма.
Четвъртата степен е когато някой притеснява другите хора и иска от тях да го почитат като по-достоен от тях.
Петата и последна степен на гордостта е когато човек потъпква свещените закони и не им се подчинява така, както са ни предписали това светите отци.
Знай още, братко, че гордостта има дванадесет дъщери: тщеславие, любопитство, превъзнасяне на ума, самохвалство, леност, дързост, лицемерно изповедание, самооправдаване, вероотстъпничество, своеволие, самочиние и пълно привикване към греха.
Но, отче, как гордостта се заражда в ума на човека?
Гордостта, братко, обикновено се заражда в ума на човека по следните причини: самолюбие, тщеславие, самомнение, непознаване на себе си, неразумен и неумерен пост, отделен начин на живот, т. е. самочиние, когато човекът живее воден от своя си само ум и не търси съвет от другите.
Преподобни отче, колко вида бива гордостта?
Гордостта, братко, бива два вида. А именно: гордост на нашата воля и гордост на ума.
А коя от тях е по-лоша и по-опасна?
Знай, братко, че по-опасна е гордостта на ума."
|
Re: Относно сина Ви, който е зле духовно [re: Poppy]
