Аз пък съм от 26-те основатели на ФНСД и съм бил в националното ръководство от създаването му през 1989-та до 1993-та, когато прецених, че ФНСД си изигра историческата роля и се захванах с т.нар. частен бизнес. Следва ли нещо от това?

Вярно, няколко души заминаха за САЩ, но някои като Емо Кошлуков се върнаха за да прилагат тук наптрупаните там знания, което според мен им прави чест (повечето потенциални емигранти правят обратното - трупат знания тук за наша сметка, а после отиват да ги прилагат там). Петър Курумбашев, Гроздан Караджов, Миро Севлиевски, Иван Моров и много други останаха тук и също се реализираха достатъчно добре. Няма човек от някогашното ръководство на ФНСД, който днес да се оплаква от съдбата си, което показва, че успяват тези, които не се страхуват да защитават идеите си, а не тези, които стоят встрани, хленчат и чакат някой друг да се грижи за тяхното благополучие.

Както не ме беше страх през 1989-та да си напиша името под учредителната декларация на ФНСД и лично да я прочета по телефона за радио Свободна Европа, което тогава излъчваше от Мюнхен на къси вълни (комунизмът още не е паднал!), така и днес не ме е страх да си пиша името под думите си. Пробвайте някой път и ще бъдете изненадани колко по-силни и въздействащи стават думите, когато някой стои зад тях.


Митко