Значи цялата работа с доверието в частното лице опира до това, доколко мога да преценя очакваното потребление. Ако мога да го преценя, тогава мога да предложа flat fee съизмеримо с разходите за достъп до Интернет по телефон, само че без телефон и на по-висока скорост. Вече сме го правили с много хора, които не познаваме, но можем да преценим според възрастта, занятието, материалното положение и пр. (примерно един 40-годишен доктор или известен журналист със сигурност няма да седне да злоупотребява). Ако не мога да бъда сигурен, че потреблението няма да надхвърли обичайното за един потребител, тогава всъщност не ме интересува дали е частно лице, лан или фирма, защото започвам да меря трафика и да го таксувам.

Или казано с други думи - възможно е да получиш бърз интернет на цената, на която в момента получаваш достъп по телефона, но ако потреблението ти в крайна сметка е сходно. А това изключва маниаците, лан-овете, клубовете, тийнейджърите и други "подозрителни" категории, които трябва да се задоволят с таксуване на трафика.

А що се отнася до твоя пример със семейството с многото компютри - щом имаш средства за такава инфраструктура, едва ли ще ти е проблем да си платиш разходите за достъп до Интернет. Но това е на теория. На практика богатите ни клиенти се стискат повече и си купуват евтин достъп (който е сметнат да струва колкото по телефона), след което недоволстват, че им е бавно. Все още потребителската култура на българина не е достигнала нивото, нужно за да осмисли, че по-висока цена = по-високо качество. Засега масовата психика приема по дефиниция, че по-висока цена = по-голям шарлатанин, който ти иска повече пари за същото нещо. Би трябвало богатите поне да го знаят, но явно повечето са забогатели именно от взимане на повече пари за същото нещо и вероятно си мислият, че всички правят като тях. Както и да е, отклоних се от темата ...

Митко