Един потребител оставен сам на себе си дори със 100 мегабитова линия няма да направи повече от 1К/сек. Един интернет клуб с 10 компютъра няма да направи повече от 3К / сек независимо от скоростта на която е вързан. Ако са вързани на висока скорост трафикът ще е същия, но времето за реакция (отваряне на страница) ще е многократно по-малко.

Това обаче е на теория. На практика потребителят със 100-мегабитовата линия моментално я продава на най-близкия интернет клуб и прави лан-мрежа със съседните три блока. Купува си записвачка за CD-та и започва да продава на съучениците си дискове с MP3-ки. Клубът пък, видял се с бърза връзка, слага компютрите един върху друг, ликвидирва пътеките за преминаване, запушва прозорците и тоалетната и както е бил с 10 компютъра изведнъж става с 50. И освен това пуска радиовръзка до другия клуб от другата страна на булеварда, плюс 4 dialup водни точки (за повече от 4 ще трябва да се набутва за терминален сървър) и си слага табелка "Новият интернет доставчик за региона". Във втория клуб пък си правят ftp сървър с локално копие на mp3.com, за да им е по-удобно да си слушат музиката.

И ето затова българските доставчици никога няма да започнем да предлагаме бърза връзка на ниска цена без да ограничаваме трафика и си запушваме ушите, когато някой заобяснява колко бил плащал за T1 линия докато бил студент в америка.

Митко