|
Китай става все по-демократичен, американците губят човешките си права
Днес единственото, което интересува върхушката в САЩ са корпоративните интереси
Джойс Марсел
Два капитализма спряха в заснежената гора, единият тръгна по по-тясната пътека и се разви съвсем различно. Китай е поел по пътя капитализъм плюс комунизъм. Русия и САЩ вървят по този на капитализъм плюс олигархия. А Индия е някъде по средата.
А демокрацията, истинската демокрация? Управление на хората, от хората, за хората? Е, това започва да изчезва от лицето на Земята. Онзи ден се видях с една приятелка от Шанхай и когато разговорът се обърна към бедността във Върмонт тя се наведе към мен и искрено попита "И как смята да оправи това вашето правителство?" За мен това беше момент на прозрение. Внезапно осъзнах, че вече нямаме правителство, което се интересува от оправянето на нещата. Всъщност, ние вече нямаме правителство, интересуващо се от нещата, които би трябвало да прави като такова. Нашето правителство не се интересува от поддържането на медицинска система, достъпна за всички. Вместо това, те са заинтересувани от поддържането на здравословна система за здравни застраховки.
Американците? Ами да мрат
по улиците,
щом не могат да си позволят доктори и лекарства. Правителството ни не се интересува от запазването на инфраструктурата ни. То няма огромен бюджет за поправка на пътища, мостове, летища и градски транспорт. То не се интересува от подобряването на сигурността по границите ни или по пристанищата и летищата, от пречистването на все по-токсичния ни въздух и замърсената вода, от строенето на по-добри училища, нито пък от жилищното осигуряване на психично болните и мизерстващите. Нашето правителство не е заинтересовано от опазването на природата, сред която живеем. Въпреки всички доказателства за глобално затопляне и унищожение на околната среда, то отрича съществуването им в името на корпоративните печалби.
Нашето правителство не се интересува от опазването на свободите, за които страната ни се е борила и с които се ползвахме стотици години. Вместо това, то ни шпионира по улиците, поставя микрофони на телефоните ни, съди журналисти за материалите им, вкарва ги в затвора, забранява всякакви демонстрации в близост до президента, опитва се да ограничи Интернет, демонизира адвокати, за да опази корпоративните печалби, демонизира пресата, за да сложи спирачки пред способността й да разследва правителствената корупция и издига на съдийския престол хора, които защитават - по начин, несъвместим със здравия разум - правата на корпорациите да купуват правителства по собствен избор.
Нашето правителство не се интересува от запазването на икономическите блага и благосъстоянието на Америка и нейния народ. То изпраща милиарди от трудно спечелените ни за данъци долари в задънената улица в Ирак, изпраща работните ни места в чужбина, в страни с евтина работна ръка, не произвежда нищо, изкопава всички останали ресурси, до които може да се докопа, взима заеми като пиян моряк, продава парчета от Америка на своите чуждестранни приятели, не прави нищо, за да спре свободното падане на валутата ни, изказва се против спестяването и окуражава лихварството - това, което за вас са картите "Виза" и "Мастъркард".
Нашето правителство не се интересува от това да ни защитава от врагове. То започна безумната война в Ирак, което обяснимо превърна тази страна в тренировъчен лагер за терористи и го пусна по спиралата към гражданската война. Концлагерите за изтезания на нашето правителство разгневиха целия мюсюлмански свят срещу нас. То подкрепя диктатори и им продава оръжия. То разработва "криза" в Иран, която може да доведе до употребата на ядрени оръжия.
Как правителството ще оправи това, пита приятелката ми. Най-срамното е, че въпросът й е логичен, въпрос, който много американци задаваха преди. Днес те
питат само дали къщите им
ще бъдат взривени или наводнени.
И дори тогава отчасти знаят отговора. Трябва само да обърнат поглед към Ню Орлийнс.
За период от около 40 години, от 1930-те до 70-те имаше интелигентни юзди върху капитализма. Американската политическа философия можеше да се обобщи като "най-големите блага за най-много хора". Обикновените хора работеха много, правеха пари, купуваха си къщи и образоваха децата си. Средната класа стана силна. Творчеството в бизнеса, както и в изкуствата освободи огромна енергия и създаде огромно богатство. Страната стана богата и силна.
Но тогава нещата се промениха. От избирането на Рейгън насам наблюдаваме пълно преобръщане. Минахме от идеята за правителство в услуга на обществените интереси към правителство, което служи на интересите на богаташите. Вълшебната мантра вече е "алчността е благо". Ако имате пари, Америка е най-хубавата страна на света. Но повечето от нас се борят само за да могат да платят месечните си сметки. "Не ни пука за бъдещето", чуваме да реват богаташите. "Не ни пука за най-големите блага за най-много хора. Не ни пука за околната среда. Не ни пука за вас. Ние сме си взели нашето - вие вървете по дяволите". Това е песента, това са нравите на нашето време.
Ако искате чист, екстремен, неподправен капитализъм, ето ви я днешна Америка. Ето защо Китай не пое по този път. Те могат да прочетат вестниците. Знаят как се разпада животът в Америка.
Китай разбира се не е велик стълб на демокрацията. Цензура, затвор за говорене против правителството, тоталитарно ръководство, крещящо незачитане на човешките права, унищожаване на околната среда, ограничена преса - тези са определящите характеристики за Китай в съзнанието на много американци. Но според моята приятелка нейното правителство работи усилено, за да разреши огромните проблеми на страната. Капитализмът, дори и без демокрация, помага на милиони хора да си изградят по-добър живот. И, колкото и да е странно, казва тя, хората днес могат да говорят много по-свободно, отколкото преди.
Не би ли било това една от най-великите иронии на 21-ви век? Че китайците навлизат в период на икономически просперитет и лична свобода докато в същото време американците губят своята?
|
Китай става все по-демократичен, американците...
