|
Обезценяването на живота
В името на уважението към живота в Америка и по света президентът Джордж Буш отказва финансирането на изследвания на стволови клетки
* Питър Сингър* | 16 февруари, 18:10
*Питър Сингър е професор по биоетика в Принстънския университет. Сред последните му книги са "Съчинения за етичния живот" и "Един свят".
През август 2001 г. президентът на САЩ Джордж Буш обяви пред американците, че е разтревожен от "култура, която обезценява живота" и че като държавен глава има "важно задължение да насърчава и окуражава уважението към живота в Америка и по света". Това убеждение стои зад отказа на Буш от федералните правителствени фондове за изследвания на стволови клетки, които щели да доведат до унищожаването на човешки ембриони.
Някои учени вярват, че тези изследвания може да предоставят нови начини за лекуване на болестите, поразяващи 128 млн. американци. Въпреки че администрацията на президента призна това, според Буш тази перспектива не е е достатъчно убедителна, за да оправдае унищожаването на зародиши.
През миналия месец военните сили, които са командвани от същия този президент, изстреляха ракета по къща в Дамадола, пакистанско село близо до границата с Афганистан. Убити бяха 18 души, пет от които деца. Целта на атаката, човек номер две в "Ал Кайда" - Айман ал Зауахири, не бе сред убитите, въпреки че според слуховете там са били "по-дребни риби" от организацията. Буш не се извини за нападението, нито порица тези, които са го наредили. Очевидно той вярва, че възможността да убиеш важен лидер на терористи е достатъчно оправдание за изстрелването на ракета, която почти сигурно ще убие невинни жертви. Други американски политици застанаха на същата позиция.
Сенаторът Трент Лот, консервативен републиканец и виден противник на абортите, коментира атаката така: "Абсолютно трябваше да го направим." Сенатор Джон Макейн, друг известен републиканец, въпреки че често е готов да не се съгласи с Буш, изрази съжаление за смъртта на цивилни граждани, но добави, че не може да каже, че това няма да се повтори. Нещо повече, ще бъде трудно за настоящата администрация да заяви, че няма да стори същото нещо отново, защото го е правила много пъти и преди.
На 1 ноември 2001 г. американски самолети бомбардираха Ишак Сюлейман, селище от глинени колиби, тъй като на една от улиците е бил паркиран камион на талибаните. Возилото напусна преди хвърлянето на бомбите, но 12 местни жители бяха убити и 14 ранени. Има много подобни истории за невинни жертви във войната в Афганистан.
Също в Ирак американските нападения отнеха живота на много цивилни. Отново е достатъчен един от многото примери. На 5 април 2003 г. беше бомбрдиран жилищен квартал в Басра. Целта беше генерал Али Хасан ал-Маджид, известен като Али Химика заради използваните от него химически оръжия срещу иракчаните.
Една бомба удари дома на уважаваното и образовано семейство Хамуди, а никой от тях не е от управляващата партия "Баас". От 14-те членове на семейството десет бяха убити, сред които пеленаче, двегодишно бебе, десетгодишно момче и 12-годишно момиче. Четири месеца по-късно Маджид беше заловен жив, а бомбите пропуснаха желаната цел.
Последователният модел на охотно причиняване на нещастни случаи с граждани - често при осбтрелване на цели, които не са военно жизненоважни - предполага, че Буш и другите американски лидери - защитници на живота, са загрижени по-малко за невинните човешки същества в Афганистан, Ирак и Пакистан, отколкото за човешките ембриони. Това е странен набор от приоритети.
Никой родител не страда за изгубен зародиш по начина, по който би страдал при смъртта на дете. Ембрионите не могат да страдат или да имат надежди или желания за бъдещето.
Възможно е отнемането на невинни животи в Дамадола да бъде оправдано с едно утилитарно изчисляване, че избиването на лидерите на "Ал Кайда" ще спаси в дългосрочен план живота на много невинни хора. Все пак, ако те останат на свобода, може да предприемат успешно нови терористични атаки, които да убият стотици или дори хиляди невинни.
Буш обаче не може да разчита на този аргумент, тъй като това е точно този вид оправдание, което той отрича, когато стане въпрос за убиването на зародиши, за да бъдат спасени милиони хора от бъдеща смърт заради болести, за които още няма лекарство. Други моралисти ще кажат, че разликата между унижщаването на ембриони за изследователски цели и убийството на обикновени хора при военни атаки е, че първото е преднамерена смърт, докато второто е "странични щети" - непредумишлени, непредвидими странични ефекти на една оправдана война.
Можем да се съгласим, че убиването на невинни не е било първоначалното намерение на хората, планирали и упълномощени за атаката в Дамадола. Можем също да приемем, че Ал Зауахири е без съмнение опасен неприятел, все още активен в терористичното движение, и че е една оправдана военна цел. Вероятно конкретното нападение е справедливо според тези основания.
Въпреки това доктрина, която допуска предприемането на действия, които загатват за убиването на невинни, може да ни накара да се отнасяме по-безразлично, отколкото трябва, към тяхната смърт. Изглежда, това е, което се е случило някъде по веригата на американското командване.
Присъствието на камион на талибаните не оправдава бомбардирането на селище, в което обикновени хора се грижат за своето ежедневие. Грешка е убиването на невинни граждани с оглед налагането на един вид груба справедливост по отношение на Али Химика - един особено зъл член на военния елит на Саддам, който по време на внезапната атака обаче вече не е бил във военното командване. Култура, допускаща и дори подкрепяща подобна тактика, не може да е искрено предана към окуражаването на уважението към живота. Можем да бъдем сигурни, че американските военни сили не биха действали по същия начин, ако цивилните около тях бяха други американци.
*Статията е предоставена от Project Sindicate
|
Още за цинизма и лицемерието в САЩ-ската политика
