|
За изборите Реплика
От: shiboi
Дата: 08/06/2005 15:34
България, това са гражданите!
http://www.capital.bg/forum/index.php?page=myexpand&discussion=48&message=42945
В навечерието на поредните ‘демократични избори’, след повече от 15 години ‘преход’ и на прага на Европейския съюз, всеки гражданин на България би трябвало да се пита какво точно е значението на тези думи.
[img]http://bulgaria.indymedia.org/usermedia/image/5/large/BgIrak.jpg[/img]
Дали достатъчно добре осъзнаваме смисъла на демократичните принципи и човешките права, които с лека ръка приемаме за даденост и на които ежедневно се позоваваме, но само когато става дума за нарушаване на ‘моите’ права. Дали не бягаме от истината, като приписваме всички несгоди на България на прехода и по този начин превръщаме същия този преход в ‘сизифов’, където колкото повече бутаме, толкова по-стръмна става планината и толкова по-далечна е заветния връх на пазарната икономика и правовата държава. Дали се научихме да поемаме отговорност за действията си, нашите собствени, но и тези на политиците, или както винаги обвиняваме всичко и всички особено, тези които са взели съдбата си в свои ръце и се опитват да постигнат нещо въпреки трудностите. И в крайна сметка знаем ли какво точно очакваме от ‘обединена Европа’? По-високи заплати? По-добро образование? По-добро здравеопазване? По-малко корупция? По-малко престъпност? А не са ли това изискванията, които Европейския съюз поставя пред нас като условия за члество?
Демокрацията, както личи от самото и име, е власт на народа, т.е. тя може да съществува само, ако този народ или по-точно неговата съставна единица – гражданина, изпълнява своите задължения за опазването на цялото. В едно демократично общество, за да може гражданинът да изисква спазването на своите права и свободи, трябва да работи активно за съществуването, стабилността и развитието на това общество. С други думи за да бъде пълноценен гражданинът трябва да бъде информиран (за да може да изразява информирано мнение), трябва да бъде отговорен (т.е. да поема гражданските си отговрности и задължения по същия начин като прават и свободите си) и трябва да бъде активен (за да може да бъде коректив на държавата, когато тя прекрачи правомощията си). В противен случай, гражданина не допринася пълноценно към обществото в което живее, т.е. той е по малко от единица. А общество от такива граждани не е пълноценно, то е по-малко от сто процента.
http://www.ddlinks.com/klimov/facesofden.JPG
И тъй като наближават избори си струва да се замислим за правото си на глас. Гражданското право, чрез което гражданите на дадена държава / общество определят кой и как да ги ръководи. Естествено изниква въпроса, дали гражданин, който не може или не иска да изпълнява гражданските си задължения трябва да се ползват от гражданските си права. Всъщност упражняването на правото на глас е пряко обвързано с възможността на индивида да взема самостоятелни, независими и информирани решения, т.е. неговата способност да носи отговорност за последствията от действията си. Според Конституцията на България упражняването на правото на глас има възрастово ограничение, и то е свързано със пълнолетието на индивида. Т.е. смята се че до определена възраст, лицето не може да взема самостоятелни, независими и информирани решения относно политическото си представителство.
“Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.”
Защо тогава при обсъждане на промените в закона за изборите, като аргумент срещу интегралната бюлетина бе изложен факта, че хората са неграмотни и НЕ ЗНАЯТ БЪЛГАРСКИ. Нима не се казва в Конституцията, че “изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.” (Чл. 36. (1)), и че “училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително” и “основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.” (Чл. 53. (2) и (3)).
Следователно всеки гражданин, навършил необходимата възраст за да упражнява правото си на глас, следва да може да прочете бюлетината, а не да разчита, че ще разпознае двете лилави линиики по нея. Дори, ако трябва да сме точни, след като изучаването и ползването на български език е и задължение, то би следвало да твърдим, че този който не знае български не е пълноправен гражданин, т.е. не може да упражнява всичките си права. Нима е редно чужденците, кандидатстващи за българско гражданство да бъдат подлагани на изпит по български, а гражданите родени и израстнали тук да не знаят езика. Ако се смята, че хора с умствени увреждания са неспособни да вземата решения относно политическото си представителство, как е възможно неграмотен човек да е компетентен да решава кой да стане народен представител. Е, да, кебапчетата миришат много добре и бирата утолява жаждата, но на всеки 4 години, а през останалото време всички ние понасяме последствията от неинформирани решения.
[img]http://www.holywar.org/evilstr2.gif[/img]
Но, нека не се възприема това като опит за ограничаване правата на бедните. Напротив, всичко казано дотук е напълно конституционно.
“Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.”
Ето защо религиозната и етническата принадлежност не може да бъде причина български гражданин да не знае български. И бедността не може да бъде извинение, все пак образованието в общински и държавни училища е безпатно. За да бъдем напълно честни трябва да признаем, че държавата не винаги работи достатъчно за да осигури достъпа до образование на абсолютно всички хора на своята територия. Неспазването на това нейно задължение, а не дължината на кебапчетата, трябва да ни вълнува когато гласуваме.
Освен неграмотността има и други граждански задължения които могат да бъдат основание за ограничаване на правото на глас. Нека вземем например плащането на данъците. Разбира се, макар да смятаме размера им за тежък, в крайна сметка тези данъци би трябвало да служат на нас - гражданите (до колко това е така е отделен въпрос). Още повече, според конситуцията “гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество” (Чл. 60. (1)). Упражнявайки правото си на глас, ние решаваме, кой и как ще се разпоржда с парите ни. Тогава не следва ли логично извода, че този който не си плаща данъците не би трябвало да определя тяхното разпределение, т.е. не би трябвало да гласува.
В годините на прехода много българи станаха апатични към политическия живот в страната. Много хора предпочитат да изпълняват мирно гражданските си задължения, и да не се ‘бъркат’ в политическата ситуация в България. Смятаме, че дори и да гласуваме нашият глас ще потъне сред гласовете на твърдите последователи на една и ли друга партия, червени, сини или зелени ‘бабички’, или тълпи мобилизирани по бирфестове. А и често няма политическа сила, която да ни предложи нещо ново, нещо различно от демагогията, празните обещания и популизъм. На партиите в България винаги им е било трудно да обяснят позицията си. Затова и ни изглеждат всичките еднакви. Предпочитаме в деня на изборите, вместо да застанем пред урните, където да бъдем част от поредния политически фарс, да отморим - така или иначе трудно печелим прехраната си и рядко остава време за почивка. Но нека не бъде така и този път. След 16 години преход и половин дузина парламентарни избори, нека покажем, че имаме гражданско самосъзнание и да гласуваме. То си е за нас, така поне в Европа няма да ни мислят за аборигени недорасли за демокрация.
--
--
KOPIRAL
STEFAN D-RD TCHOLAKOV
http://members.lycos.co.uk/kungcholi/
http://members.lycos.co.uk/kungcholi/index.php?p=links
10 JUNI 2005
SVERIGE
|
За изборите ----------------- Реплика
