Дори и сега предвид положителното отношение на кюрдите към американските войски, което предполага подобно отношение към поддържаното от тях иракско правителство те се стремят и вероятно с нетърпение очакват момента, на изтеглянето им за да обявят независимост.
Подобно е желанието вероятно и на сунитите, които едва ли ще приемат да живеят в доминиран от шиитите Ирак. Остават обаче много сложни въпроси,
като например статута на Мосул, правата в/у петролопроводите, статута на Багдат, който е населен и със сунити и със шиити. За жалост, хаоса в страната, създаден от нежеланието на американците да позволят на иракчаните сами да издигнат свои лидери, прави въпросът за мирни споразумения и разбирателство за момента невъзможен.В момента като лидери на трите общности се издигат личности, които или са с фундаменталистки или националистически разбирания и военни водачи. Повечето от тези хора едва ли ще са склонни на компромиси. Единствено ООН или арабската лига могат да посредничит за решаване на противоречията м/у трите общности. Да не говорим, че и в самите общности има различни течения. Мисля обаче, че рано или късно тези въпроси ще застанат на дневен ред и колкото по-рано се уредят толкова по-добре.