Спорно е дали Ирак, оставен без външна намеса ще успее да се стабилизира и да изгради стабилна държавност. Възможно е да се разпадне на 2 или повече държави, имайки предвид разнородният му и териториално обособен етнически състав, възможно е и да затъне в хаос и неопределеност, както това се случи в Афганистан, или пък да поеме по пътя на Иран. Разбира се, има и вероятност иракчаните да се разберат и да успеят да създадат държава. Във всички положения обаче, нека не забравяме кой е отговорен за сегашната ситуация и с какви мотиви бе извършен варварският акт на агресията, довел до смъртта на стотици хиляди иракчани, унищожил една сравнително модерна и добре устроена държава и насадил непримирима омраза сред иракският народ. Предвид тези обстоятелства и най вече отношението на иракчаните спрямо окупатора САЩ е нелепо дори да се допусне че американското присъствие способства за някакво стабилизиране на Ирак и помага за формирането на иракска държавност. Институциите, които са изградени от американците не се приемат от иракчаните за свои и докато тази нагласа съществува, Ирак ще си остане разграден двор, един тлеещ конфликт, който изсмуква силите както на иракският народ, така и на САЩ. Аналогията с Афганистан между впрочем, е съвсем на място - въпреки чуждестранното(включително и американско) военно присъствие Афганистан няколко години по късно е в много по лошо положение, отколкото по времето на талибаните, които даже и сега владеят значителни региони от страната, а производството на опиум се е увеличило в сравнение с довоенното равнище. Всичко това може да се определи с една дума - ПРОВАЛ, какъвто очаква и политиката на САЩ в Ирак, симптомите са вече налице.
Може би удачно решение на иракската криза би било американските окупационни сили да бъдат заменени с контингенти на ООН и арабските държави, ако това бъде пожелано от иракският народ. САЩ не бива да имат никакво влияние в страната, тъй като отношението към тях е крайно негативно и всякаква по натататъшна намеса би била източник на напрежение и нестабилност.
Накратко, американското присъствие в Ирак е по лошо от липса на всякакво присъствие, това е фактора, който пречи кризата да се разреши по един или друг начин.