най-вече мироглед. Японците са доказали, че за тях е ценност не индивидуалните потребности и удоволетворяването им, а обществения интерес. Те са бедна на природни ресурси страна, изложена на страшни прородни катаклизми и това, че залагат на общата цел в името на която личността трябва да забрави своя интерес е една от причините да се развият като водеща сила в Азия. За нас, които сме възпитавани по-дрег начин, както и предимно за американците това си е чист фанатизам, а за японеца върховен дълг пред семейството, близките и родината.
Само, че също не е вярно, че японските генарали са надъхвали с шовинизъм млади кадети и отравяки душите им са ги пращали на смърт, както изкарват днес пилотите "камикадзе". До това решение се е стигнало като крайна необходимост, а е намерило практическо приложение поради начина на мислене на японците. Тези, които са планирали атаката и които са решили
да поискат от доброволци да се жертват прокарвайки проходи в предпазните мрежи за торпедата, не са имали одобрението на командващия Кусака. Планирали са го тайно от него и висшето командване. Не е вярно, че на японците не им е пукало за жертвите или за пострадалите, както го описват днес някои други "загрижени" за съдбата на своите войници/доста спорен въпрос като се има предвид авантюрата по завземането на мостовете в Арнем/, Същия Фучида например който е координирал бомбандировката се е завърнал 1 час по-късно опитвайки се да помогне насочвайки повреден японски изтребител към самолетоносачите. Също така съвсем отделно и без заповед японските летци на последното си съвещание решават да не изпращат сигнали за помощ до корабите, ако бъдат повредени за да не ги открият на американците. Значи не самоцелен фанатизъм ге и движил-"хайде
да умрем като герои", а просто убеждение, че така ще помогнат на каузата си.