|
Тема |
Георги ако липсата на оборудване обеснява [re: George] |
|
Автор | нeнo (Нерегистриран) | |
Публикувано | 08.03.05 11:53 |
|
|
всичко, възниква въпроса: Ами като ние сиромасите си нямаме антени и слушалки пита се къде сме тръгнали с голия гъз? Въпроса Георги не е как е станало, а защо. И не е защото са нямали антени и връзка, не е и защото са стреляли по посока на американския пост. Той се е падал на запад, а автомобила по който са стреляли за да го спрат е идвал от север. Както и да е. На война стават такива работи. Не причина, а следствие са и некомпетентността на отговарящите за периметъра-поляците, които не са осигурили координацията на охраната му, на нашите "смели и подготвени офицери", които не са се поинтересували и не са иструктирали войниците за евентуалните опасности и наличието на "свои" в района, както и арогантността на американците, които не желаят да поставят частите си разположени в зони на "съюзниците си" под тяхна координация. Също следствие е и обстановката по този път особенно вечер не случайно го наричали "пътя на смъртта". Там е доста несигурно и често се правели засади. За разлика от поднасяните на медиите изявления на командващия батальона ни подполковник, че обстановката е "спокойна" и нормална". Та както каза снощи един британски военен разбираемо е, американците си остават основна цел на съпротивата, те са изнервени и наплашени, по склонни са да стрелят вместо да проверяват защото всеки ден научават, че загиват и са ранявани техни приятели.
Тези следствия са от основната причина. А те е, че не можем нито ние нито някой друг да "изнася" свобода и цивилизация и да я внася там, където хората разбират, че това просто са красиви думи под които искат да ги заробят.
Това още Тициан го е казал-за да покорим варварите трябва да им покажем освен римските бирници и нашите водопроводи, библиотеки и пазари. После да им обещаем, че и те ще имат такива някой ден ако се преклонят пред нас. И да не наричаме това завоюване, а "култура".
И ако искаме да не посрещаме още ковчези, крайно време е да си признаем, че не е по силите на никой да покори хора, преживели режима на Саддам, две войни и международно ембарго ако вече са решили, че искат да живеят живота си както те го разбират и да имат децата им бъдеще в собствената им страна. Те нямат какво да губят, както красиво са го казали навремето, освен ярема си.
|
| |
|
|
|