Нещастието да си БГ националист
Посвещава се на Никос Диму, човекът, който написа:
Нека не забравяме: свободата от нещо е лесна. Свободата за нещо е тредната.
Свободен е не този, който “прави каквото иска”, а този, който знае какво иска. Докато не знаем кои сме, докато не знаем какво искаме, докато нямаме изяснена мисъл и чувство за отговорност, ще преминаваме от една зависимост в друга.
Свободата не иска само “добродетел и смелост”. Иска главно знание. И критична способност.
Нещастието да си БГ националист
по Никос Диму
Един БГ националист прави каквото може, за да уголеми процепа между желанието и действителността.
БГ националистът живее цикломитично – в постоянен възторг или спад. Едно последствие: абсолютна невъзможност за самокритика и самопознание.
“Народа трябва да смята за национално това, което е вярно”. БГ националисти от години, се опитват да ни убедят в обратното.
Когато БГ националистът се гледа в огледалото, вижда или цар Симеон, или Васил Левски, или Стамболов. И никога Бай Ганьо.
БГ националистът е Бай Ганьо, който бленува, че е цар Симеон.
БГ националистът се опитва, във всяка област, да бъде извън реалността. И после е нещастен, защото е извън реалността. (И после е щастлив…понеже е нещастен).
Принципно, БГ националистът пренебрегва реалността. Живее два пъти над финансовите си възможностти. Обещава тройно повече, отколкото може да направи. Знае четворно повече, отколкото в действителност е учил.
БГ националистът изглежда щастлив, когато е нещастен. Когато всичко върви добре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се помъчи да открие.
Щастието и нещастието на БГ националистът се изразява съвършено в “патриотичното мрънкане”.
Обаче съкрушителното мнозинство на полуобразованите БГ националисти, с внедрения таен комплекс за малоценност по отношение на историята, определя позата и стила на общността.
БГ националисти намразиха съседите ни….. защото си приличаме.
Митове и страхове на БГ националист
БГ националисти извайват митове за себе си. И след това са нещастни, защото изглеждат недостойни за митовете, които сами са си създали.
Един мит: “На БГ националист вратът иго не понася”.
Друг мит: “чуждата интервенция”. Никога БГ националисти не са могли да поемат отговорност. Все е виновен някой трети: “пръстът на масоните”, евреите, комунистите…..
Истинският родолюбец е човек, който се опитва да превърне идеите си в дело. БГ националист се опитва да намери идеи, за да оправдае делата си.
Има българи, които проблематизират съществуването си – и българи, които не го проблематизират. Тези мисли засягат по-скоро вторите. Но са посветени на първите.
Болен Лидеров
|