91-92'г. ми се слу4и по погре6ка да мина през харватско,пьтувайки сама с лекия си нов автомобил и с лекомислието на 20годи6ните...сбьрках пьтя и се озовах сама на една автострада,с големи дупки тук таме..

Тьрсех трескаво пьтя за Загреб,за да изляза на Триест и от ляво има6е кь6ти от които се издига6е доста пу6ек...от дясно един полу..разру6ен влак от който надни4аха 4ове6ки фигури,които се доближаваха пове4е до зомби отколкото хора.

О6те не мога да си спомня,кога си дадох сметка какво сьм рискувала...тогава или след като влязох в Италия..сигурна само 4е бе6е голямо 6опеонази автострада по която пьтувах само аз...по погре6ка.

Не бих искала никога да 4уя 4е синьт ми отива на война....утре е пьрвият му у4ебен ден и не мога да не мисля за ко6мара в Осеция,за ко6марьт в който живеят изрелските и палестински деца.
Ако някой ме 4ете, трябва да ми прости сантиментализма...идеята за безсилие сре6ту толкова несправедливост.
Толкова деца затрити завинаги от лицето на Земята...можеби някой от тях 6те6е да бьде у4ен,велик откривател....кой знае... спасителят на 4ове4еството??...никога няма да се разбере. Остават оживелите.