Кире, ти си идеалист! Какъв Аллах, каква вяра, какъв джихад? Погледни реално на ситуацията!

Обществена тайна е, че войната в Чечня се води в името на на религията П+П - "Петрол+Пари".

Ето ти един любопитен откъс от романа "Поколението П" на Виктор Пелевин - класикът на турбореализма. Чети внимателно и си признай пред себе си колко са ретро възгледите ти.

Брадата на Салман Радуев приличаше на червена
тухла, лепната за брадичката, а Березовски се разпознаваше само по
люляковия триъгълник на бръснатите бузи. Както можеше да се очаква,
печелеше Березовски.
- Да - каза той и раздруса заровете със зелените стрелки на пръстите
си, - майка Русия си има голям проблем с монополитата. Купуваш някоя улица,
а после разбираш, че там живеели хора.
Радуев се засмя.
- Не само в Русия е така. Навсякъде е така. И ще ти кажа и нещо
по-лошо: хората не само че живеят там, но често си мислят, че това са
техните улици.
Березовски хвърли заровете и пак изкара две шестици.
- Не е точно така - каза той. - Днес хората разбират какво мислят от
телевизията. Така че, ако искаш да си купиш някоя и друга улица и после да
си нямаш проблеми, първо вдигни над тези улици телевизионна кула.
Чу се пищене и в единия ъгъл на масата се появи анимационна добавка:
военна радиостанция с дълга антена. Радуев я вдигна до основния шарнир,
бързо каза нещо на чеченски и я остави на мястото й. После каза:
- Продавам си телевизионния говорител . - Чукна с пръст фигурката
така, че тя се плъзна в центъра на масата. - Не обичам телевизията.
- Купувам го - бързо каза Березовски. - А защо не я обичаш?
- Защото в нея прекалено често пикнята се докосва до кожата. Колкото
пъти включа телевизора, толкова пъти пикнята опикава кожата.
- Но нали не твойта кожа, Салман.
- Именно - раздразнено каза Радуев. - Обаче защо се докосват в главата
ми? Нямат ли къде другаде?
В горната част на лицето на Березовски се появи правоъгълник с вече
напаснати очи. Те неспокойно погледнаха Радуев, мигнаха няколко пъти и
правоъгълникът изчезна.
- Всъщност чия е тази пикня? - каза Радуев с такъв тон, сякаш тази
мисъл му бе хрумнала току-що.
- Стига де, Салман - примирително каза Березовски. - По-добре играй.
Ти си на ход.
- Чакай, Борис. Искам да разбера чия пикня и чия кожа се докосват в
главата ми, когато гледам твоя телевизор.
- Защо да е мой?
- Тръбата минава през моето поле, значи за тръбата отговарям аз. Ти го
каза, нали така? Значи, ако всички телевизионни говорители са на твоето
поле, ти отговаряш за телевизора. Следователно казвай чия пикня се плиска в
главата ми, когато го гледам.
Березовски се почеса по брадичката и решително каза:
- Пикнята си е твоята, Салман.
- Защо?
- Ами чия да е? Помисли малко. Заради твоята храброст те наричат
"човека с куршум в главата". Според мен онзи, който би се осмелил да те
опикае, докато гледаш телевизия, не би живял дълго.
- Прав си.
- Значи пикнята си е твоя, Салман.
- А как попада в главата ми, докато гледам телевизия? Качва се нагоре
от пикочния ми мехур ли?
Березовски посегна към заровете, но Радуев ги покри с ръка и каза:
- Първо обясни. После ще играем.
На челото на Березовски се появи анимационно квадратче с дълбока
бръчка.
- Добре - каза той, - ще се опитам да ти обясня.
- Казвай.
- Когато Аллах създал този свят - почна Березовски и хвърли поглед
нагоре, - той първо си го помислил. И чак после създал нещата. Всички
свещени книги казват, че в началото е било словото. Какво ще рече това на
юридически език? На юридически език това ще рече, че като начало Аллах е
създал понятията. Грубите предмети са за хората, а Аллах - той пак бързо
погледна нагоре - вместо тях има идеи. Та когато гледаш по телевизията
реклами за превръзки и памперси, Салман, в главата ти няма човешка пикня, а
представа за пикнята. Идеята за пикнята се събира с представата за кожата.
Разбра ли?
- Хитро - замислено каза Радуев. - Обаче не го разбрах докрай. В
главата ми се събират идеята за пикнята и представата за кожата, така ли?
- Да.
- А Аллах вместо вещи има идеи, така ли?
- Да - каза Березовски и се намръщи. На избръснатите му до синьо бузи
се появиха анимационни кръпки, в които се видя как стиска зъби.
- Значи в моята глава пикнята на Аллах се докосва до кожата на Аллах,
да бъде благословено името му. Така ли?
- Би могло да се каже и така - каза Березовски и на челото му пак се
появи квадратчето с бръчката. (За този момент Татарски бе написал в
сценария: "Березовски чувства, че разговорът поема в нежелана посока.")
Радуев поглади червената тухла на брадата си и каза:
- Истинни са думите на ал-Халадж. Най-голямото чудо е човек, който не
вижда около себе си чудесното. Но я ми кажи, защо това е толкова често?
Един път пред очите ми пикнята докосна кожата седемнайсет пъти само за един
час.
- Е, сигурно е било за отчет в "Галъп Медиа" - снизходително отговори
Березовски. - Знаеш как стават тия неща. Колкото време продадем, толкова
пъти показваме.
"Скелетът" на Радуев се люшна към масата.
- Чакай-чакай. Искаш да кажеш, че колкото пари ти дадат, толкова пъти
пикнята ще докосне кожата?
- Ами да де.
- И че ти можеш да решаваш това лично?
- Естествено - отвърна Березовски. - Не се занимавам с подробностите,
разбира се, но всичко опира до мен. Как иначе.
- И мислиш да продължаваш с това?
- Разбира се - каза Березовски. - Понеже докато на едни по кожата им
тече пикня, на други в сметките им текат пари.
Скелетът на Радуев се облече с грубо нахвърляно тяло с йорданска
военна униформа. Радуев посегна зад стола си, измъкна калашник и го насочи
към главата на Березовски.
- Какво ти става бе, Салманчик? - тихо попита Березовски, докато
рефлекторно вдигаше ръце.
- Ти каза, че в началото Аллах е сътворил понятията, идеите и
представите - каза Радуев. - Е, според всичките ми представи човек, който
за пари е готов да опикава кожата на Аллах, не бива да мърси тази земя.
Йорданската униформа и тялото изчезнаха, на екрана останаха само
тънките линии на "скелета", а калашникът се превърна в полюшваща се
пунктирна линийка. Горната част на главата на Березовски, в която бе опряна
тази линия, се скри зад анимационна кръпка със сократовско чело, по което в
следващия миг изби пот.
- Спокойно, Салманчик, спокойно - каза Березовски. - Двама души с
куршуми в главите на една маса е вече прекалено. Успокой се.
- Няма да се успокоя! Всяка капка пикня, която си излял върху Аллах за
пари, ще я миеш с кофа от собствената си кръв, заклевам се.
В присвитите очи на Березовски просветна бясно работеща мисъл.
Татарски точно така го беше написал - "бясно работеща мисъл" - и в момента
изобщо не можеше да си представи какви ли технологии са помогнали на
аниматорите да постигнат толкова буквална точност.
- Виж сега - каза Березовски. - Недей да ме плашиш. Главата ми не е
бронирана, по това спор няма. Обаче и твоята не е, както много добре ти е
известно. А наоколо е пълно с моя пехота... Така де. Нали ти казаха по радиостанцията.
Радуев се засмя.
- В списание "Форбс" пише, че схващаш всичко в движение. Но всеки
човек, който схваща всичко в движение, пише по-нататък "Форбс", трябва да е
готов, че и него могат да го хванат в движение. Твойта пехота спи.
- Абониран си за "Форбс"?
- Че какво толкова? Чечня вече е част от Европа.
- Ами като си толкова културен, махни тоя автомат - раздразнено каза
Березовски. - Дай да се разберем като европейци, без тия азиатски номера.
- Добре, давай.
- Ти току-що каза, че ще мия всяка капка пикня с кофа кръв, нали?
- Казах - с достойнство потвърди Радуев. - И ще го повторя.
- Но пикнята не се мие с кръв. Това да не ти е "Тайд".
...
- Тук си прав - съгласи се Радуев.
- Сега ми кажи - съгласен ли си, че нищо на този свят не става без
волята на Аллах?
- Съгласен съм.
- Добре, минаваме нататък. Мислиш ли, че бих могъл... бих могъл... е,
бих могъл да направя това, което съм направил, ако Аллах не го е искал?
- Не.
- Тогава - уверено продължи Березовски - погледни на нещата така: аз
съм просто пешка в ръцете на Аллах, а човек не може да разбере какво и защо
прави Аллах. И освен това, ако да не бе искал Аллах, аз нямаше да събера
всичките телевизионни кули и всичките телевизионни говорители на тези три
квадратчета, нали? Така ли е?
- Да.
- Тогава какво искаш?
Радуев опря дулото на автомата в челото му.
- Какво искам ли? Ще ти кажа. Ще ти кажа какво казват нашите стари
хора на село. Според замисъла на Аллах този свят трябва да прилича на
малина, която се топи в устата ти. Обаче хората като теб с алчността си са
го превърнали в пикня, стичаща се по кожата. Може Аллах да е искал на света
да има и хора като теб. Но Аллах е милостив и затова позволява да гръмнем
хората, заради които животът не е като узряла малина. А след разговора с
теб животът изобщо не ми прилича на узряла малина, ами на пикня, разяждаща мозъка ми, разбра ли ме? Така че оптималното решение за теб ще е да се
помолиш.
- Виждам, че добре си се подготвил за разговора ни - въздъхна
Березовски. - Добре. Да допуснем, че съм сгрешил. Как мога да поправя
грешката си?
- Как да поправиш такава ужасна грешка? Не знам, не знам. Може би с
някое богоугодно дело.
- Като например?
- Не знам - повтори Радуев. - Да вдигнеш джамия например. Или медресе.
Но трябва да е много голяма джамия. Такава, че да мога да измоля в нея
прошка за греха, който сторих, като седнах да говоря с човек, който опикава
кожата на Неизяснимото.
- Ясно - каза Березовски и поотпусна ръцете си. - И колко голяма
по-конкретно?
- Мисля, че като първа вноска десет милиона ще стигнат.
- Не са ли много?
- Не знам много ли са или малко - бавно каза Радуев и поглади брадата
си, - понеже категориите "много" и "малко" се познават при сравнение. Но да
те попитам - забеляза ли стадото пръчове на склона, докато идваше в моя
щаб?
- Да. Но какво общо има това?
- Докато споменатите двайсет милиона не влязат в сметката ми в
Ислямската банка, всеки час ще те потапят по седемнайсет пъти в каца с
пикня, която ще докосва кожата ти, пък ти ще си решиш много ли е това или
малко - седемнайсет пъти на час.
- Ей, ей, чакай малко - каза Березовски и свали ръцете си. - Как така?
Нали бяха десет милиона.
- Забрави пърхота.
- Виж сега, Салманчик, така просто не може да се работи.
- Искаш да платиш още десет и за миризмата на пот ли? - попита Радуев
и тръсна автомата. - Искаш ли, а?
- Не, Салман - уморено каза Березовски. - Не искам да плащам за
миризмата на пот. Между другото, кой ни снима с тази скрита камера?
- Каква камера?
- Ей онова куфарче на перваза! - Березовски посочи с пръст право към
екрана.
- Ух, шейтан! - изръмжа Радуев и вдигна автомата.
...

И къде стои Аллах в ценностната система на този Воин на Аллаха???

Между другото, Салман Радуев е ликвидиран преди няколко години.