|
Първосигналното мислене и прибързаното говорене винаги раждат едно и също - глупост.
Обикновеният човек навсякъде по света изглежда по абсолютно един и същ начин. Той бачка някаква тъпа работа, пуши кофти цигари, пие скапана бира, чука грозни проститутки, после хваща рак и умира безславно в някоя смрадлива дупка, наричана за благоприличие общинска болница. Докато прави всичко това, обикновеният човек не мисли за абсолютно нищо друго, освен за гореизброените неща и най-малко за това кого да пороби и защо. Това последното го правят политиците или казано простичко тези с многото кинти. Тази група винаги е съставена от едни и същи пичове, които за по-голяма убедителност са се разделили на "враждуващи" помежду си. "Бият" се люто помежду си, като междувременно намират сили да те облъчват с реплики, целящи да ти внушат колко много ти мислят доброто и как трябва да подкрепиш точно тях, ако искаш да приключиш веднъж завинаги с кофти нещата в живота. Ако "борбата" нещо се закучи и не успяват да те накарат да слюноотделяш достатъчно обилно, непременно ти измислят външен враг, който е ебати страшилището. И който освен, че е страшен, иска да ти вземе кофти работата, кофти бирата, кофти цигарите и кофти проститутките. Още тук трябва да се усетиш, че няма на света такъв идиот, който да му е потребно всичко това, но ти разбира се не се усещаш - твърде дълго си се наливал с ментета, за да си с ясен разсъдък. От тук до включването ти в битката с "враговете" вече не е останала и една крачка. Един ден се намираш в някакви лайняни окопи и разбираш, че цялата война се води срещу теб. Всичко искат да убият точно теб или поне това, че и други ще бъдат убити за теб няма никакво значение. Оглеждаш се и не виждаш наоколо нито един от тези, които измислиха враговете ти. Нито един от онези, които ти разправяха колко е важно да се ебава майката на враговете не е край теб, не храчи кръв, не остава без крака, ръце или очи, не го убиват, не оставят децата му сираци... Нито един. Ще го повторя - нито един! Започваш ли да се светваш за какво става въпрос? Започваш ли да си даваш сметка, че докато ти се давиш в лайната си, апологетите на битката с враговете си пият луксозните питиета, хващат морска болест по разни яхти, повръщат черен хайвер, чукат жена ти и най-важното... чукат теб. Мислиш си, че това е върхът на цинизма? Не, има и още. Докато ти се чудиш как ще се научиш да се храниш с крака, защото мина е откъснала ръцете ти, разбираш, че мината е била вражеска, но... родно производство. Разбираш, че някакви наши търговци с тайното разрешение на някакво наше правителство е продавало оръжие на страшния враг, с което оръжие страшният враг ти е ебавал майката. Страшно ли ти е вече? Повръща ли ти се от това, че си се оставил да те направят чак толкова голям идиот?
Има и нещо успокоително в цялата история. Успокоителното е, че отсреща в окопите лежи "врага ти". И той е целият омазан в собствените си лайна и той държи парче от роден шрапнел и се чуди как става така, че враговете му стрелят с такива неща.
Един ден, много време след войната - толкова дълго, че вече си се научил да държиш чашата с крака - както си седиш в болницата за инвалиди от войната, разбираш, че сме сключили мир с враговете. Те вече са ни приятели. Заедно с тях сега имаме общ враг, който на свой ред трябва да бъде громен. Войната на твоя живот, битката заради която изгуби ръцете си, се е оказала никому непотребна. Ще минат много месеци в упражнения докато се научиш да държиш пистолета с крака и успееш да си пръснеш мозъка. А можеше все още да си стоиш в кофти бара, да си пиеш кофти питието и да си чакаш кротко кога ще хванеш рак.
Тази история можеше разбира се да се случи по съвсем друг начин. Има начин дори да не хванеш кофти болест, както и да се отървеш от ментетата, но докато вярваш в свещените войни ще ми е трудно да ти разкажа за него.
|
Писмо
