Истината е че не можем. Не разполагаме с технически средства да осъществим десант със шансове за успех. Не разполагаме дори и с бойна техника необходима за да водим война от въздух и море с което да им причиним сериозни загуби. Вторият вариант за разправа с всеки срещнат арабин не е много умен. Това би означавало първо да размием отговорността на либийците влизайки и ние в ролята на лошите. Второ трябва да се има впредвид че не всички араби са либийци, а дори и сред либийците има поне между емигрантите в нормалните държави и такива, които примерно се противопоставяха на това Кадафи да си разпъне шатрата в Брюксел и демонстрираха против либийският режим, докато нашите примерно ставаха съавтори на резолюция за премахване санкциите над Либия или подпомагаха тая ненормална държава да оглави комисията за правата на човека на ООН. Наивно поведение породено от сигналите които Либия даваше че е тръгнала по някакъв път на перестройка и че прави усилия да стане цивилизована държава. Но трето и най важното поради което не бихме могли да ползваме идеята дори като блъф е че в Либия има много повече българи отколкото либийци в България. Така че равносметката от жертвите на саморазправи едва ли ще е в наша полза. Допълнително към това трябва да се има впредвид фактът че цената на един български живот е многократно по голям от тоя на арабите. Дори и някой арабин да застане в поза на възмутен от подобно мислене истината е такава даже и на мен самият да не ми харесва. И тук става въпрос за цената на индивида в различните общества. Ние сме стопяваща се нация обърната към качеството на живот на отделният индивид и където отделният човек е ценност. Либийците са нация преживяваща демографски взрив и която издига напред като ценност общността, а отделният индивид не означава почти нищо. Няколко жертви между тях не биха били повод за трагедия, каквато би произлязла в България или друга нормална държава, а биха се ползвали само за външна пропаганда и за надъхване на обществото вътре в Либия. Режима в Триполи от това няма да се трогне, а може да реагира почти с радост на подобно развитие. Изобщо както и да се погледне ние сме в слаба позиция. Това прави още по ценна и още по достойна една твърда и напълно безкомпромисна българска позиция по либийският казус. Каквато за съжаление не забелязваме в последните дни от официалните ни власти, а вместо тях има много унизително поведение. И ние значи сме длъжни да предложим радикални и достатъчно идиотски ответни мерки, които да са на нивото на либийските простотии по случаят с медиците. Ето малко разсъждение в тоя смисъл. Либийците само преди едно поколение бяха по малко от ирландците в ЕЙРЕ, днес са плътно почти колкото населението на България, след едно поколение ще надхвърлят по брой холандците, а след още едно ще са на нивото на Полша и Испания. Какво му пука на тоя фон на режима в Триполи за няколко либийски жертви, които би могъл да ползва в ролята на мъченици? Единственото което би могло да стресне идиотско общество като либийското и покрай него всички либийскоподобни е геноцид в истинският смисъл на думата и то такъв от който да не може да се съвземе в течение на поне едно или по възможност дори две поколения. Това вече би било удар срещу общноста която ценят, а не срещу индивида който не ценят. Сещам се по тоя повод за това че през Първата световна германците бяха обвинявани във всички възможни грехове, те бяха новите хуни, вандали и прочие, едва ли не ядяха малки деца по окупираните територии на Франция и т.н. Изобщо пропагандата на Антантата ги направи немците абсолютни изроди без при това да имаше някаква съществена разлика между поведението на германските и англо-френско-руските армии със всички прояви в смисъл и на издевателства и на джентълменство. Една война по късно Хитлер превърна всичките несъществуващи грехове от Първата световна приписвани на германците в една съвсем истинска реалност. Днес нас ни обвиняват в биотероризъм. Пък ние сме една изчезваща нация и нямаме какво да губим. След като ни обвиняват в биотероризъм не е ли по удачно вместо да правим фондове за борба със СПИНа в Африка и по тоя начин да плащаме рекет под формата на благотворителност, всъщност да вземем и да им направим на либийците едно показно за действителен биотероризъм. За какво ни са 20 хиляди военни в Либия които не сме в състояние да пратим а и не биха могли да свършат работата за която ни обвиняват, след като си имаме 3 хиляди медицински кадри на място в Либия и добре организирани биха могли да предизвикат всякаква епидемия с фатален изход за либийците? Ако пък са неблагонадеждни за свършване на работата, би могло чрез контрол над посредническите фирми за пращане на работници да се изпратят в рамките на месеци до година достатъчен брой подходящи хора. А крайната цел както споменах по горе - геноцид от който да не могат да се съвземат поне едно или по възможност две поколения. После вече с чиста съвест ще могат да ни обвиняват и да разстрелват и бесят. Само че вече късно и ще трябва сериозно да се замислят в бъдеще либийскоподобни общества какво точно си пожелават с пропагандни обвинения и дали някой няма да се постарае за да им направи услугата това което са си пожелали и което са си заплюли като истина да им се случи в действителност.

Нека спретнем геноцид над арабите, за да има поне за какво да ни обвиняват!