Връзките на Садам и ЦРУ или кой създаде Садам
По време на опита за това убийство през 1959 г., когато Садам за пръв път напуска страната и отива в Дамаск, в Кайро, каква е голямата игра, която се играеше в Близкия Изток?

Голямата игра, която се играеше в Близкия Изток през 1959 г. беше арабският национализъм на Насър. Насър искаше да обедини арабските страни в една велика държава, способна да бъде напълно независима. Повечето западноевропейски сили се противопоставяха на това. Пртията БААС, към която Садам принадлежи, също вярваше в арабското единство. Човекът, който управляваше Ирак, и който Садам се опита да убие, генерал Абдел Карим Касем, не вярваше в това. И затова Садам и помощниците му се опитаха да го убият. И затова след като избяга след опита за убийство, Садам намери убежище в Кайро, под патронажа на Насър. Това беше положението: арабите, опитващи се да се обединят, Западът, САЩ и Великобритания противопоставящи се на това единство.

Докато той е бил в Кайро, има слухове, че е контактувал с някои американци, с ЦРУ. Какво можете да ни кажете за това?

Има много важна причина, поради която може да се твърди, че Садам е контактувал с американското посолство в Кайро, когато е бил в затвора. Това не е странно, защото такива съюзи по взаимна изгода ставаха всеки ден. САЩ се опасяваха, че Ирак при Касем може да стане комунистически. Както се опасяваше и БААС. Така че те имаха общ враг, обща заплаха – възможността комунистите да завземат Ирак.

Има спомени как Садам често е посещавал американското посолство, и има сведения, че египетските служни за сигурност го съветвали да не го прави. Както и да е, някой може би си спомня, че по онова време Садам е дребен функционер на БААС. Не е особено важен. Той наистина следва крачките на други хора, които наистина са много по-важни.

И каква беше идеята зад всичко това?

Посещенията в американското посолство от Садам Хюсеин и други членове на БААС са имали една цел, и само една единствена цел: да сътрудничат с американците за свалянето на генерал Касем в Ирак. Касем беше малко прокомунистически настроен и американците са искали да се освободят от тази опасност. Алън Дълес описва Ирак като най-опасната точка на света пред комитета по външната политика на Конгреса. БААС смята, че Касем е техен враг, следователно има взаимност там. И независимо дали конспирацията се е състояла или не, фактите говорятпо-скоро, че се е състояла. Но конспирацията трае, докато бъде премахнат Касем. Тя не е перманентен съюз.

В Ирак през 1963 имаше преврат. Какво знаете за намесата на САЩ в този преврат?

Участието на САЩ в преврата срещу Касем в Ирак през 1963 г. беше основно. Очевидно е, че агентите на ЦРУ са имали връзка с офицерите от армията, които бяха намесени в преврата. Очевидно е, че в Кувейт е бил установен електронният център, който да ръководи силите, които се сражаваха с Касем. Очевидно е, че те са дали на конспирацията списък от хора, които би следвало да бъдат незабавно премахнати, за да бъде осигурен успехът. Отношенията между Америка и БААС в онзи момент наистина бяха много близки. И това продължи известно време след преврата. Имаше обмяна на информация между двете страни. Това бяха едни от първите случаи, когато САЩ можаха да вземат някои модели изтребители МиГ и някои танкове, направени в Съветския съюз. Това беше подкупът. Това беше, което предложи БААС на САЩ в замяна за тяхната помощ в елиминирането на Касем.

Знаем ли в каква степен Саддам е бил замесен в убийствата, когато се връща от Кайро?

Документирал съм, че 700 души са били отстранени, главно на лична основа, след преврата от 1963 г. И те бяха отстранено по списък, даден от ЦРУ на БААС. Така ЦРУ и БААС си сътрудничеха за елиминирането на комунистите и левите, които бяха опасни за завземането на властта от БААС.

Превратът става през април, Садам се връща в Ирак през май. Но започва да работи незабавно. Става следовател в затворите Фелахийн и Мутакафийн. Това са лагери, където се държат комунистите и техните спътници, след завземането на властта. За да разпитва хората в тези лагери, той използва терор, и несъмнено, както всеки друг, ангажиран в тази дейност, убива хора. През 1963 г. той още е един от партийните биячи, една от партийните мутри, ако щете.

Да прескочим няколко години до 1967 г. и арабо-израелския конфликт, чували сме, че СССР гледаше към Багдад с оглед спечелване на влияние си в Близкия Изток. И БААС също искаше да се върне на власт. Опишете събитията, предхождащи преврата през 1968 г., динамиката на Студената война в Близкия изток, и по-специално в Ирак, и как БААС беше способна да използва тази динамика, за да се добере пак до властта?

През 1968 г. Ирак имаше слаб президент, последовател на Насър. Но победата на Израел през 1967 г. означаваше, че което и правителство да беше на власт, след тази победа трябваше да си отиде. Така БААС видяха в това възможност и си помислиха, че е дошло времето отново да застанат начело на страната. Фонът беше особено интересен. По онова време в Ирак се случваха няколко неща. Те развиваха своя собствена нефтена индустрия и тъкмо щяха да дадат концесии за огромни нови нефтодобивни полета на СССР и Франция. А цената на сярата се беше повишила толкова, че смятаха да добиват и сяра в мините на север и да я продават на световния пазар.

САЩ не искаха това да се случи. САЩ искаха петрола за американските петролни компании; искаха сярата за себе си. Те мислеха, че ако Ирак се ориентира към Франция или СССР, ще бъде загубен за тях. В това БААС ги подкрепяше. Партията използваше петролните концесии и сярата , за да си вдига цената пред Америка. И още веднъж се стигна до един вид договор или сътрудничество между двете страни. От американска страна преговорите за нефта и сярата се водиха от една добре позната личност, Робърт Андърсън, бившият финансов министър при Айзенхауер. Той тайно се срещна с БААС и се договориха, че ако вземат властта, тези концесии ще бъдат дадени на САЩ.

Така още веднъж САЩ подкрепиха БААС да дойде на власт в Ирак. БААС успя. По това време Садам Хюсеин играеше ключова роля. Той беше един от хората с военна униформа – въпреки че не беше военен –атакуваше президентския дворец и го превзе. Тъй като беше слаб, президентът незабавно се предаде. Две седмици след като взеха властта на 17 юли 1968, стана т.нар. “корекция”, т.е. освобоцдаването от не-БААС-истките елементи в преврата,и Садам се отличи в това. Всъщност той опрял оръжие до главата на министър-председателя и казал, "ще дойдеш с мен на летището, защото напускаш тази страна." И човекът се помолил, казал, "имам семейство, имам жена и деца." Садам отвърнал, "докато се държиш добре, нищо няма да им стане." Той го завел на летището, качил го на самолет, депортирал го и, разбира се, години след това, го убил пред хотел “Интерконтинентал” в Лондон. Човекът не могъл да му избяга в крайна сметка.



След революцията Садам още беше вицепрезидент, и през юли 1979 г. посети Аман. И в същото време там се среща с агенти на ЦРУ. Какво прави? И какви са последиците от това посещение?

Преди да започне войната с Иран, Садам предприе обиколка в няколко арабски страни. Първата му спирка бе Аман в Йордания. И там направи две неща, които не е правил на друго място: индиректна връзка към американците чрез крал Хюсеин, който винаги е бил приятел на Америка, и възможността за среща с трима страши агенти на ЦРУ, които бяха там, не да шпионират Йордания, а за да я използват като подслушвателен пост за останалия Близък Изток.

Няма никакво съмнение, че Садам е обсъждал плановете си да нападне Иран с крал Хюсеин. Има сериозни доказателства, че той е обсъждал плановете си да напрадне Ирак и с агентите на ЦРУ, с които крал Хюсеин го е убедил да се срещне. След това той отлетя за Саудитска Арабия и има данни, че е казал на крал Фахд, че ще нападне Иран, и след това мисля, че направи престой и в Кувейт и направи същото. Обиколката му му гарантира американската подкрепа да нападне Иран. Финансова подкрепа от страните-производителки на нефт и канали за купуване на оръжие.

Един от най-непознатите и може би най-неизследваните аспекти на ирано-иракската война беха хората, които купуваха оръжие за тях. Садам имаше приемливи за запада страни, които стояха зад него. Йордания купуваше оръжие за Садам. Йордания е приемана от Запада. Египет купуваше оръжие за Садам. Египет беше приемлив. Саудитска Арабия купуваше оръжие за Садам. Саудитска Арабия беше приемана. Иран нямаше предимство. Зад Иран застанаха само Сирия и Либия, и нито една от тези страни не беше приета от запада. Така че потокът оръжие при Садам беше от много по-висок порядък. Ипо-усъвършенствани неща. Те получиха по-модерни оръжия от иранците. И затова накрая те победиха.

Можете да погледнете тази картина през призмата на обиколката, която предприе Садам, непосредствено преди да нападне Иран. Той защитаваше гърба си с консервативните режими, с про-западните режими. Той не си защитаваше гърба със СССР. В действителност СССР отряза потока на оръжие към Ирак, веднага след като той нападна Иран, и Садам е трябвало да разчита изключително на западно оръжие три години, докато СССР промени решението си и започне отново да го въоръжава. Те видяха, че губят Ирак, защото Западът му дава всичко, каквото иска.

Публикацията подготви Вероника Бикова