България участва във война и трябва да създаде нужната организация
казва Велизар Шаламанов, президент на J.C. Marshall - България
интервю на Босилена Михайлова
29 декември 2003

Г-н Шаламанов, след трагичния инцидент, при който петима български войници загинаха в Кербала, какви са основните изводите за българското правителство и общественост? Как трябва да се действа от тук насетне?

Първият основен извод е, че България участва във война и съответно трябва да бъде създадена организация за участие във война.

Това означава много добро управление на всички наши контингенти - своевременно и непрекъснато. Заделяне на достатъчно ресурси за участие в тези операции. Достатъчно добро взаимодействие и със съюзниците в Коалицията и достатъчно интензивна комуникация с българското общество.

Трябва да е ясно, че задачата, която изпълняват българските контингенти и в Кербала, и в Афганистан, и в Косово, и в Босна не е тясно военна задача. Това е задача, свързана с възстановяване на страни след сериозен конфликт, борба срещу тероризма и създаване на капацитет в тези държави да се справят сами с предизвикателствата. В тези операции не са засегнати само военните, засегната е всяка част от България по един или друг начин. Не трябва да стигаме до подобен трагичен инцидент, за да се сещаме, че сме във война.

Каква оценка може да се даде на българската мисия в Кербала от една страна и на военния контингент и цивилното ръководство на министерството на отбраната в София, като се има предвид организацията и реакциите им?

Оценката не може да бъде откъслечна в един такъв случай, защото този тип операции не са само тактическа операция в конкретния регион. Това са операции, които започват с решение на парламента, с много ясно планиране от страна на правителството, на министерството на отбраната и военните структури и с ежедневно управление на този контингент и в рамките на многонационалните сили в Ирак, и директно от София чрез съответния команден център.

По тази причина е необходимо в много кратък срок, не по-късно от 15 януари, да бъде сформирана парламентарна комисия със съответния мандат, която има достъп до информация. Тя трябва да бъде ръководена от представител на опозицията и да включва неправителствени експерти, за да бъде постигната обективност и да бъдат изяснени всички подробности по случая. Целта е да се постигне ясна оценка на всички нива на сектора за сигурност - от премиера и президента до командира на батальона, както и ясна отговорност и мерки за подобряване на механизма за управление на контингентите.

Подобен терористичен акт не се случва изведнъж, от днес за утре. Реакцията в такава ситуация също не може да бъде разглеждана само в деня на инцидента. За да стигне до такъв трагичен инцидент, практически трябва да се анализира целия процес на взимане на решение за изпращане на контингента, задачата, която е била поставена на контингента, как е формирана структурата на контингента, как са подбрани хората, как са подготвени, какво е тяхното оборудване и най-вече - какви комуникационни средства са им подсигурени за непрекъсната връзка и със София, и с Вавилон, и с Кербала. Нужно е да се види какви хора от България и от различните нива на командване на многонационалните сили са въвлечени за осигуряване работата на този контингент.

Възникват много въпроси. Ако са взети всички мерки, както се твърди, защо с часове нямаме връзка с батальона? Защо в батальона не са предвидени достатъчно сили и средства по основните задачи - борба с тероризма, разкриване на терористични групи и складове с въоръжения и боеприпаси, много тясно взаимодействие с местното население с цел подготовка капацитети в местните власти за борба с терористите. Основната задача на коалиционните сили всъщност е изграждане на един свободен и демократичен Ирак.

Според Вас, именно парламентът ли трябва да излезе с доклад по инцидента?

Оценката по този конкретен казус трябва да бъде дадена от парламента, който е длъжен да контролира сектора за сигурност. Тази оценка трябва да бъде за действията на правителството и на компетентните органи - за военните и информационни структури, разузнаване и контраразузнаване. Това е още един повод, зачитайки паметта на загиналите български войници, да бъде даден отговор на въпроса адекватен ли е секторът за сигурност на България на реалните нови заплахи вътре и извън страната. В противен случай бездействието ще означава, че ние ще премълчаваме всяка следваща загуба на български бойци, както стана с разбилия се хеликоптер край гр. Разлог и много други случаи в миналото.

Важното е сега да разберем, че България де факто и де юре участва във войната срещу тероризма и страната ни ще присъства в Ирак години наред. Вероятно България ще разшири участието си в Афганистан, защото това става мисия на НАТО, а ние сме член на НАТО. България ще продължи участието си в Западните Балкани. Това не може да става без много добре изработена стратегия, без съответната модернизация на тези контингенти. Това, че България ще участва в контингенти и в бъдеще, е вече ясно и това трябва да стане наистина приоритет номер едно. Не може да се харчат пари за какво ли не през годините, а за основният приоритет, където има опасност за живота на хората и реално се води война, да е оставен като спешна задача.

Този безспорен шок за обществото, което определено не беше подготвено за жертви в Ирак, може ли да възпрепятства участието на страната ни в други мисии?

Определено това е един от основните проблеми, които стоят сега пред правителството и парламента - да поддържа обществената подкрепа за българското участие, тъй като е немислимо България да се изтегли от тези мисии. Напротив - тенденцията е в съответствие с обявената от нас политика да се разширява това участие и то да става все по-интензивно с нарастване на способностите на българските въоръжени сили и на сектора за сигурност като цяло. Ако тази задача не бъде решена от парламента и правителството, може да се каже, че най-важният ангажимент не е изпълнен - гарантиране на сигурността, което неминуемо минава през участие в такъв тип операции.

Как може да бъде убедено обществото в значимостта на тези мисии?

Това може да стане по много начини. Най-прекият начин е, тази кауза да бъде обяснявана и да бъде доказвана пред обществото като българска кауза а не като подкрепа на американските военни усилия в Ирак. Трябва да се говори на обществото че войната срещу тероризма уж е свързана с приоритетните ни национални интереси. Това убеждаване ще даде възможност на обществото да повярва в подобна теза и да подкрепи усилията ни да бъдем надеждни съюзници на американското правителство и военни операции.