необходимост от българска стратегия


"Биологическата история на човешките раси е действителната и основополагащата история на държавите. Вместо нея, досега, почти без изключения, с развитието на политическите институти и идеи, по крайно едностранчив начин се разглаждаше предмета на историческите изследвания като съвсем се забравяше, че реалните човеци, същинските раси, семейства и индивиди са органичните съзидатели и носители на политическата и духовната история".

Лудвиг Волтман

Целта на всяка една война е да се заграбят териториални, човешки, енергетически, суровинни, интелектуални или други ресурси от противникови страни и народи. Тази цел може да бъде достигната по пътя на директна употреба на военна сила. Но тя може да бъде достигната и посредством осъществяването на цял комплекс от финансово-икономически мерки, под прикритието на всеобщо информационно-психологическо въздействие върху противниковото население.

При втория тип война, финансово-икономическите и информационно-психологическите средства взаимно се допълват и подпомагат. Точно както в класическите военни действия артилерийската подготовка предшествува настъплението на пехотата, така и информационно-психологическото въздействие върху противниковото население подготвя почвата за осъществяване на определени финансово-икономически операции след това. Такъв тип война ние наричаме информационно-финансова.

От своя страна информационно-психологическите средства за водене на такава война биват:
разрушаване на образователната система, внедряване на учебни програми, недопускащи изграждането на цялостен мироглед у учениците и отнемащи способността им да разбират случващото се около тях

разрушаване на историческото народностно самосъзнание, пародиране и подигравки с водачите, героите и митовете на народната общност

разчленяване на цялостния исторически процес на отделни периоди и противопоставянето им едни на други

култивиране във вражеското общество на безгранично потребление (консумизъм), нерегламентирано поведение (слободия), наркомания, насилие и др., с което се цели формиране на животински тип психика у противниковото население
Финансово-икономическите операции, последващи информационно-психологическите въздействия могат да бъдат:
разрушаване организационните структури на националната икономика или поставянето им под контрола на съответната Централна банка в противниковата страна (БНБ или БКК в българския вариант)

намаляване паричния обем на националната валута, което влече след себе си неплатежоспособност на предприятията, спирането и банкрута им, изкупуването им на безценица

допущане на неограничено и свободно движение на различни чуждестранни валути в националния парично-стоков оборот

вкарване на правителството на противниковата държава в дългова зависимост от чужди държави и международни финансови институти, постоянен ръст на плащанията по тези дългове и лихвите по тях като начин за принудително изнасяне на ресурси от вражеската страна

разрушаване на противниковата научна база и създаване на условия за "изтичане на мозъци" от вражеската държава

пренастройване на националната промишленост върху чуждестранна технологическа база и поставянето й в зависимост от чужди концерни и транснационални корпорации

разрушаване фундамента на националната икономика, изравняване на вътрешните цени със световните, унищожаване основното индустриално производство на вражеската държава

разстройване на селскостопанските производства и подриване продоволствената безопасност на страната

За да не е в състояние противниковото население да се съпротивлява ефективно срещу оказваната върху него финансово-информационна агресия, особено в случай на военно противопоставяне, то гореизброените действия се допълват от мерки по подриване генетическия потенциал на народа и разрушаване отбранителната способност на вражеската държава.

Действията по подриване генофонда на противниковата страна биват:
наркоманизиране на младежта и алкохолизиране на населението

разрушаване на семейната институция и съкращаване на раждаемостта

създаване атмосфера на перманентна несигурност, страх и стрес у противниковото население
Действията по подриване отбранителната способност на вражеската страна биват:
влошаване качеството на армейските кадри

унищожаване на основното армейско въоръжение

вкарване на армията в конфликти с гражданското население, дискредитиране на командния състав на националната армия, заместването й с наемници, които по лесно биха могли да бъдат използвани против вражеското население

създаване на условия за корупция сред правоохранителните органи, които не само не се борят с престъпността, но самите те се превръщат в "чадър" за престъпните организации.
Кой е главният противник?
Една доктрина трябва ясно и точно да дефинира главния противник и главния съюзник, средствата, които те използуват за своите цели, определяйки значимостта и позициите на всяко едно от тях в единните комплекси на въздействия и противодействия по различните фронтове.

По данни на ООН, съобщени от агенция "Ройтерс" на 15 юли 1996 г.:

"358 семейни кланове на милиардери имат доходи, превишаващи в доларово изражение съвкупните приходи на 45% от населението на Земята". Тези 358 "семейства" са съсредоточили в ръцете си такива ресурси, които им позволяват да налагат волята си по цял свят, да организират войни, революции, преврати, метежи, убийства и всякакви други крупни престъпления. Именно те образуват онова, що в различна литература се обозначава като "световни задкулиси", "комитет на 300-те", "тайно световно правителство" и др.

Като имаме предвид гореизложеното, то главният противник на нашия народ се явява световната финансова върхушка, международните банкери и транснационалните корпорации, които действат единно и организирано за постигане на целите си. Или казано накратко: главният противник е световната финансова мафия.

Главният противник (ГП) никога не действува пряко и явно, а винаги анонимно и подмолно посредством различни организации в ролята им на инструменти за постигане на неговите цели.

Идеологически фундамент на съвременната финансово-информационна агресия се явява така наречената "теория за златния милиард", която разработват първом Бертранд Ръсел и Хърбърт Уелс в периода между двете световни войни, а впоследствие от стратези като Жак Атали, Збигнев Бжежински и др.

Основният тезис на "теорията за златния милиард" е, че планетарните ресурси са ограничени и изхранването на постоянно нарастващото земно население ще се затруднява все повече и повече. Поради което е необходимо да се предприемат мероприятия за ограничаване и съкращаване числеността на сегашното земно население, особено в бедните страни (ако съдим по екстремния демографски срив у нас през последните 15 години, явно според тази теория България също влиза в числото на бедните)

По разчети на специалисти от така наречения "Римски клуб" за комфортно съществуване по западните стандарти трябвало да останат един милиард "господари" и 1-2 милиарда "обслужващ персонал". Към "златния милиард" тия мислители отнасят населението на Северна Америка, Западна Европа и Япония, което в днешно време консумира 80% от потребяваните планетарни ресурси.

В случай на нужда ГП отвлича вниманието на обществото в лъжливи посоки. Скритото съществуване на ГП е основна технология в съвременната финансово-информационна война: не може да се бориш с нещо, чието съществувание е поставено под въпрос, а инструментите може да се сменят в зависимост от това дали вършат работа и как те изпълняват поставените им задачи.

ГП умишлено формира образа на САЩ като световен жандарм, способен да употреби военна сила във всяка точка на планетата. За тази цел се правят грандиозни капиталовложения във ВПК на Съединените Щати. Ню-Йоркската провокация от 11.09.2001 г. имаше за задача да легитимира и оправдае направените капиталовложения. И така, под предтекст за "настъпление на международния тероризъм" ГП постига редица свои цели.

Не е нужно да бъдат описвани всички инструменти, които ГП ползва. Трябва обаче в цялото това многообразие да се отделя главното от второстепенното и третостепенното, като правилно се съзират приоритетите на ГП.

Спецификата на съвременните форми на финансово-информационна агресия стават понятни за изследователите, когато светът се разглежда не като неделимо цяло, а като многомерна съвкупност от различни по своя характер области - биосфера(природа, породи и раси), наука и техника(ноосфера), география(територия), история(дълбини на съзнанието), религия(ценностна система), киберпространство(виртуален свят), комуникации(транспорт и връзки), финанси(пари) - всички те образуват сложна, противоречива и постоянно развиваща се реалност, която обикновено обозначаваме като заобикалящ ни свят.

Ако предмет на войните до края на ХІХ-ти век са били предимно земните пространства(територия), а през ХХ-ти век морските и въздушните простори, то обект на военни действия през ХХІ-ви век се явява преди всичко ноосферата - умовете на хората и резултатите от научно-техническата им дейност.

Цялата съвкупност от съвременна техника, теле- и радио- комуникации, средства за придвижване, електроника от всякакъв характер, зависи от волята и разума на човека, от неговото образование и талант, а всички те от генетичните му дадености и неговото здраве.

Необходимост от българска стратегия
На първо място ние трябва да формираме понятието за враг - от гледна точка на терминологията и съдържанието му.

Погледнато социологически, истрическия процес има миро-военен характер. Войната е един особен вид общение между държавите и нейната същност се проявява в едно периодично преразпределение на ролите на историческите субекти в същия този процес.

Човешките общества се развиват неравномерно и в това се състои самото историческо движение. В различни епохи световно-историческия процес се предводителства от различни страни и народи. Начело в различни времена са били индо-арии, перси, римляни и т.н. По правило това са предимно представители на бялата раса. В днешно време предни позиции е заел атлантическия блок на англо-езичните страни.

По законите на световното време ние сме въвлечени в една нова война, съзнавайки или все още несъзнавайки обстоятелството, че тази война е в своя пълен ход. Днешните български военни спят. Ние сме принудени да диагностираме, че бялата раса измира с бързи темпове, освобождавайки пространства за цветнокожите. Теорията на войната ни е необходима за да дефинираме и разграничим временните врагове от постоянните.

Ние можем да имаме и негативно отношение към Англо-Америка, но трябва да имаме предвид обстоятелството, че цветните раси набират мощ в рамките на страните-съюзнички в НАТО. Поради това не трябва да разглеждаме белите англо-американци като наш постоянен враг. Живото вещество на жълтата раса е пет пъти по-голямо по маса от живото вещество на бялата раса. Затова ние трябва да изградим достоверен образ на дългосрочния противник.

Природната среда се руши. За тази тенденция алармират всички екологически ведомства и организации. Налице е една борба с природата, като нейните естествени ресурси се преработват в техника. Техниката пък осъществява един грандиозен скок в своето развитие, особено през последните десетилетия. По всичко изглежда, че научно-техническия прогрес ще продължи да стеснява природната съставляваща.

На първо ниво хората се делят на раси и едва след това на племена, народи и групи. Бялата раса в процентно отношение намалява. Арабите усилено се размножават, а жълтата раса като цяло е 1/3 от земното население.

Стремежът към лидерство предполага висока степен на образование и квалификация, което противоречи на голямата раждаемост. Демографската власт на бялата раса е в ръцете на белите жени, а те отказват да раждат деца. Прословутото качество на живота намалява количеството на живота. Докато ние не върнем нашите жени към изпълнение на техните природни функции и семейните им задължения, то ще продължаваме да измираме. Бяла жена, която отказва да ражда нашите деца, е убийца на Бялата Раса. Ето защо трябва коренно да променим днешната система на семейни отношения. Ето тук възниква генералния въпрос:

За какво ни е този технически прогрес след като нашите хора измират?
Вероятно, за да могат по-плодовитите раси да се ползват от резултатите на нашето творчество и дейност?

Така че, нашата основна задача се състои в това да бъдем, а не да измрем. Но дори измирайки, да не отстъпваме своите позиции без бой.

Руският проф. Милованов развива теорията за трети вид собственост, освен държавната и частната. Той я нарича "собственост на страната". В нея се включват: полезните изкопаеми, енергийните източници, горите и др. Всички тези компоненти трябва да принадлежат на армията и народа. Сиреч армията става защитник и стопанин на недрата и другите материални богатства на страната.

Целта на една война се свежда до това да бъде сменен един елит от водачи с друг. За постигането на тази цел се съставят два списъка:

Списък на хора, които трябва да бъдат изкарани от строя

Списък на хора, които трябва да бъдат вкарани в строя
Ние не сме в състояние да възпроизведем точно как са постъпвали нашите предци в аналогични ситуации като днешната, но е ясно, че е необходим Подвиг. Ние се нуждаем от организация на хора, готови да се жертват за своя народ. Тези бойци трябва да бъдат задвижени от гледна точка на българската геостратегия. Една армия не се създава с декрет. Тя се ражда в хода на самата война.