|
Жан Зиглер.
НОВИТЕ ГОСПОДАРИ НА СВЕТА и тези, които им се противопоставят
В какъв свят се очертава да живеем през ХХІ век? Какво се крие зад неусетно влезлите в обръщение и излезли на мода термини "глобализация" и "нов световен ред"? Благата и богатствата ще се увеличават, но как и кой ще ги разпределя и ще се ползва от тях? Кои ще бъдат губещите и печелившите? Как да определим властта на новите господари на света? Каква е нейната структура? Историческата й цел? Какви са стратегиите и тактиките й? Как господарите на света успяват да се задържат, щом като никой вече не се съмнява в безнравствеността, която ги движи, и цинизма, който ги ръководи? Как е възможно на една щедро надарена с богатства планета всяка година стотици милиони хора да бъдат предавани във властта на крайната мизерия, насилствената смърт и отчаянието?
Отговорът на тези и много други въпроси ще намерите в тази ярка, вдъхновена, силна с аргументите си книга, наситена с дълбоки аналитични прозрения ("Реалността на глобализирания свят се състои в поредица от островчета на благоденствие и богатство, плаващи в океан от агонизиращи народи"), илюстрирани с потресаващи примери, които никога няма да забравите. Случващото се в България също става много по-ясно на фона на проницателно разкритите процеси в целия свят, за които ние, улисани във всекидневните си грижи, имаме съвсем смътна представа, защото умело са ни лишили от време и желание да ги познаем.
В първата част се разглежда историята на глобализацията, ролята, която играе американската империя, и идеологията на господарите. Втората е посветена на машинациите на грабителите, а в третата е анализирана дейността на обслужващите ги предани и ефикасни наемници - пожарникарите-пиромани от Международния валутен фонд, фанатиците от Световната банка и от Световната търговска организация. Накрая са обрисувани многобройните съпротивителни фронтове, от които постепенно се оформя едно ново планетарно гражданско общество - крехкият кълн на надеждата. Авторът прекрасно познава институциите, които критикува, лично се е срещал с хората, които описва.
Новите господари не са нито от левицата, нито от десницата, нито от Юга, нито от Севера. Никаква колективна мисъл не е оставила видими следи в тях, те се съюзяват единствено със себеподобните си и са мотивирани единствено от влечението си към властта и парите. Те нямат история, нищо не съзиждат и умират, без някога да са се вгледали в хората около себе си. С действията си всеки ден те се поставят извън солидарното човечество. Това са погубени души.
Ето една от главите й:
Империята
Август 1991 г. е съдбовна дата. През този месец се разпадна СССР.
До тази дата на Земята един от всеки трима души живееше под режим, наречен “комунизъм”. Двете империи се сблъскаха в онова, което се наричаше “студена война”. Как да обясним ненадейния и жесток крах на СССР и неговите сателити? Причините са многобройни. Основните са икономически. При тоталитарния характер на политическия апарат и спъващата всякаква лична инициатива корупция, производителността на съветската икономика се влошаваше. Освен това още в началото на осемдесетте години администрацията на Роналд Рейгън въвлече Съветския съюз в изключително скъпа надпревара за въоръжаване, отнасяща се главно до изграждането на противоракетни щитове в стратосферата. Съветският съюз не устоя.
Краят на двуполюсния свят породи огромни надежди. Милиони мъже и жени по цялата планета искрено повярваха, че свободата е победила, че изгрява зората на един цивилизован и демократичен свят, управляван от правото и разума. С половин век закъснение.
През пролетта и лятото на 1945 г. фашисткото чудовище беше победено в Далечния Изток и Европа. Нациите победителки заедно провъзгласиха Хартата на ООН, а три години по-късно приеха Всеобщата декларация за правата на човека. Да чуем:
"Всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и трябва да се отнасят един към друг в дух на братство.
[…]
"Всеки човек има право на живот, свобода и лична сигурност."1
Правата на човека, правата за самоопределение и демокрация, такива, каквито бяха формулирани във Всеобщата декларация от 1948 г. и в петнадесет последващи я пакта, които я доуточняват и конкретизират, представляват върхово постижение на цивилизацията. Те очертават хоризонта пред народите - едно по-достойно, по-справедливо и по-свободно планетарно общество.
Генералният секретар на ООН до 1995 г. Бутрос Бутрос-Гали пише: "Като инструменти, към които можеш да се отнесеш и на които можеш да се позовеш, правата на човека представляват общият език на човечеството, благодарение на който всички народи могат едновременно да разбират останалите и да пишат собствената си история. По дефиниция правата на човека са крайната норма на всяка политика […]. По същество те са динамични. С това искам да кажа, че имат за цел едновременно да изразяват неизменни повели и определен момент от историческото съзнание. Следователно всички те са и абсолютни, и свързани с определено време."2
И пак Бутрос-Гали: "Правата на човека не са най-малкия общ знаменател на нациите, а нещо, което бих желал да нарека неотменно човешко, квинтесенция на ценностите, с които ние всички утвърждаваме, че сме единна човешка общност."3
Перифразирайки Вилхелм Фридрих Хегел, ще добавя, че правата на човека - гражданските и политическите, а така също икономическите, социалните и културните, представляват относителното Абсолютно и конкретното Универсално. В момента те са кръгозорът на нашата история
Що се отнася до равенството между държавите и народите, Режис Дебре прави следния коментар: "Суверенитетът на държавите е начин да се постави знак за равенство между неравнопоставените страни. Бурунди има същия суверенитет като Съединените щати. Налудничаво ли е това? Да. Ненормално ли е? Да. Това се нарича цивилизация."4
В продължение на петдесет години съблюдаването на правата на човека, съдържащи се в Хартата на ООН и във Всеобщата декларация, дори частично и плахо, беше невъзможно поради разединението на нациите и смъртната вражда между двете суперсили. СССР и съюзниците му претендираха, че спазват човешките права посредством комунизма и диктатурата на пролетариата, а американците и техните съюзници - посредством капитализма и демокрацията. В действителност студената война замрази за повече от половин век какъвто и да било колективен проект на човечеството.
Така че родилата се през 1991 г. надежда беше огромна. Впрочем триумфиращите вече олигархии на финансовия капитал по това време взеха решение, чиито последици и днес трудно могат да се оценят - за да организират новото световно общество, те отказаха да се опрат на съществуващите международни организации, като ООН и неговите двадесет и две специализирани организации и на по-старите междуправителствени организации (Арбитражния съд в Хага, Интерпарламентарния съюз и т.н.).
Вместо на многонационалната организация за колективна сигурност, господарите на капитала заложиха на военната ударна мощ на американската суперсила. Вместо международен арбитраж на конфликтите между нациите, те избраха диктата на американската империя. И вместо да поверят производството и разпределението на благата на планетата на една нормативна икономика, която да преценява основните потребности на жителите, те се опряха на "невидимата ръка" на интегрирания световен пазар, който напълно контролират. Така за няколко месеца те унищожиха надежди, вкоренени в основата на колективния разум още от Вестфалския мир през 1648 г. - тази на всеобщия обществен договор между държавите и народите, различни по големина, но равни по права; на правовия ред вместо диктата на по-силния, и накрая, на международния арбитраж и колективната сигурност вместо войната.
Като избраха американската империя вместо световната демокрация, господарите на света върнаха човечеството с няколко века назад.
Сред всички тези отделни олигархии, които заедно образуват картела на господарите на света, северноамериканската е най-мощна, с най-големи творчески способности и най-жизнена. Много преди 1991 г. тя беше подчинила държавата, превръщайки я в ценен и ефикасен инструмент за осъществяване на частните си интереси.
Да се разглеждат Съединените щати като обикновена "национална" държава е безсмислено. САЩ са империя, чиито въоръжени сили - сухопътни, морски, въздушни и космически, международни подслушвателни системи и гигантски шпионски и разузнавателни апарати, са гаранти за постоянната експанзия на олигархичния ред на планетата. Без тази империя и нейната военна и полицейска ударна сила картелът на световните господари не би могъл да оцелее.
Военната мощ, създадена преди, за да се противопостави на Съветския съюз, сега служи за установяване и запазване на реда на глобалния финансов капитал. Този колосален империалистически апарат се развива по един почти автономен начин. Той има собствени закони и своя динамика. Наследен от студената война и съживен, той добавя собствената си мощ към диктата на капитала.
Още преди 2000 години Марк Аврелий отправи следното предупреждение: Imperium superat regnum (Империята е по-висша от царството, т. е. от всички останали власти). Този урок е бил даден от римските императори на многобройните народи от Запада и Изтока. Съвременните капиталистически олигархии действат по същия начин. Тяхната империя надминава всички останали сили. Империалистическият ред задължително разрушава националните държави и всяка друга власт, която би му се противопоставила5.
Арогантността на американската империя е безгранична. Да чуем нейната прокламация: "Ние сме в центъра и възнамеряваме да останем в него […] Съединените щати трябва да управляват света, като носят моралния, политическия и военния факел на правото и силата и служат за пример на всички други народи."6
Кой казва това? Някой тъмен фанатик от една от многобройните ксенофобски и расистки секти, с които е пълно в Съединените щати? Някой протофашистки член на обществото на Джон Бърч или на Ку-Клукс-Клан? Не познахте. Авторът се казва Джеси Хелмс. От 1995 г. до 2001 г. той председателства Комисията по външна политика на американския Сенат. В това си качество той беше основна фигура във външната политика на Вашингтон.
Видният журналист Чарлз Краутхамър му приглася: "Америка се издига като колос над света […] Откакто Рим разруши Картаген, никоя друга сила не е достигала върховете, които ние покорихме."7
Томас Фридман - бившият специален съветник на държавния секретар Мадлин Олбрайт при управлението на Клинтън, е още по-категоричен: "За да може да функционира глобализацията, Америка не трябва да се бои да действува като непобедима суперсила, каквато в действителност е […] Невидимата ръка на пазара никога няма да функционира без един видим юмрук. "Макдоналдс" не може да се разширява без "Макдонъл Дъглас", производителят на самолетите Ф-15. А невидимият юмрук, който гарантира световната сигурност на технологиите от Силиконовата долина, се нарича армия, авиация, военноморски сили и морска пехота на Съединените щати."8
Ултралибералната догма, проповядвана от управляващите във Вашингтон и на Уолстрийт, е ръководена от изключителен егоизъм, от едно почти тотално отричане на каквато и да било идея за интернационална солидарност и от абсолютния стремеж да наложи собствените си възгледи на народите от планетата.
Така Съединените щати шокираха света, отказвайки да ратифицират международната конвенция за забрана на производството, разпространението и продажбата на противопехотни мини.
Те се противопоставиха и на самия принцип на международното правосъдие. Под Римската конвенция от 1998 г., предвиждаща наказателни санкции за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, няма американски подпис. Международен Наказателен съд? Съединените щати са против!
Международният наказателен съд е постоянно действащ съд, разполагащ с всеобща компетентност да съди лица, обвинени в тежко нарушаване на човешките права. За разлика от Международния съд, чиято юрисдикция се отнася до държавите, той ще има право да обвинява лица. И за разлика от международните трибунали ad hoc за Руанда и бивша Югославия, компетентността му няма да е ограничена географски или по време. Така за първи път в историята всеки политически или военен престъпник ще може да бъде призован да отговаря за нарушаване на правните закони.
Американският отказ за подписване на Конвенцията от 1998 г. има два отделни мотива. Първият - империята смята, че нейните генерали, войници и тайни агенти стоят над всички международни закони. Те могат, според обстоятелствата, да се намесват почти навсякъде по света. Но те са отговорни само пред американските институции, които ги контролират. По този начин правото на империята надхвърля международното право. Вторият мотив - в целия свят единствено империята може да решава кой трябва да бъде наказан и кой - помилван. Единствено империята трябва да има право да бомбардира, да заповядва икономическа блокада; накратко, да нанася удари, да убива или да насърчава, когото реши.
Друга характеристика на външната политика на империята е двойният стандарт.
В Палестина правителството на Шарон извършва подборно избиване на арабските политически лидери, масирано разрушаване на овощни градини, кладенци и жилищни домове, своеволни арести и "безследно изчезване" на хора, систематичен тормоз над задържаните. Посредством армията си това правителство периодично атакува и окупира палестински градове и села, намиращи се в автономните зони и защитени от споразуменията от Осло. Под къщите и колибите, бомбардирани от хеликоптерите "Апачи" или разрушени от оръдията на танковете, ранени жени, мъже и деца агонизират, понякога с дни. Впрочем сляпата репресия на Шарон - който няма нищо общо с принципите на хуманизма и толерантността, присъщи на основателите на държавата Израел, - се ползва от мълчаливото съгласие на Вашингтон.
От друга страна, за да постигне гласуване на резолюцията, осъждаща престъпленията на аятоласите от Техеран, на петдесет и седмата сесия на Комисията по правата на човека през април 2001 г., САЩ се мобилизираха. И безспорно бяха прави. Но тяхното одобрение на престъпленията на Шарон ни кара да се съмняваме, че са осъдили престъпленията, извършени от аятоласите.
През януари 2000 г. руският президент Владимир Путин разположи по цялата територия на подложената на безразборни бомбардировки Чечня ужасните си "мечи ями". Голяма дупка, издълбана в земята, дълбока около пет метра, в която са наблъскани цивилни заложници, случайно арестувани хора, по погрешка задържани мъже, жени и деца. Пленниците трябва да стоят прави под снега и дъжда. Маскираните ОМОН-овци -специални части на Министерството на вътрешните работи, на равни интервали им хвърляли по малко храна и съд с вода. В непосредствена близост до ямите били разположени лагери, наречени "филтри". В тях убийците на Путин биели до смърт заподозрените, измъчвали с електричество арестуваните на загражденията хора и с нож осакатявали непокорните. Тогава Путин отказа достъп до изстрадалата република на всички организации на ООН, на Международния комитет на Червения кръст и на всички неправителствени организации. И именно този момент избраха управниците във Вашингтон и на Уолстрийт, за да опростят една трета от руския външен дълг.
За невероятната арогантност на американската империя свидетелстват и други две решения. Първото е категоричният отказ, който налагат на либерализирането на цените на фармацевтичните продукти и по-конкретно, отказът й да позволи на бедните страни свободен достъп до лекарствата срещу СПИН. Второто се отнася до противопоставянето й на признаването на икономическите, социалните и културните права за човешки права.
Виенската конференция по правата на човека от 1993 г. категорично преразгледа концепцията за икономическите, социалните и културните права с единодушна декларация на държавите (с изключение на Съединените щати). Човек, който гладува, не се интересува от демократичните си права. Изборният бюлетин не става за храна. За неграмотния свободата на печата не означава нищо. Ето защо между гражданските и политическите права и икономическите, социалните и културните права съществуват - както се посочва във Виенската декларация от 1993 г. - отношения на "неизбирателност", "независимост" и "обратимост".
В същия дух в Комисията по правата на човека към ООН САЩ упорито гласуват против всички мерки, предназначени да конкретизират икономическите, социалните и културните права и особено срещу правото на прехрана, подслон, образование, здравно обслужване, питейна вода и, разбира се, срещу правото на развитие.
Аргументите им свидетелствуват за безпределен егоизъм - не може, заявяват те, да се живее от "обществените блага". Пазарът единствен определя предлагането, цените, хранителните стоки, жилищата, училищното образование, лекарствата и т. н. Какво от това, че над 2 милиарда души живеят в крайна бедност? Единствено икономическият растеж - самият той зависим от максималната либерализация на търговията и пазарите - би могъл да премахне това бедствие. Дотогава нека бедните се оправят сами…
От избирането му за президент на САЩ през ноември 2000 г. и встъпването му в длъжност през януари 2001 г. Джордж У. Буш демонстрира удивителен плам и упорство при защитата на планетарните интереси на олигарсите, които го избраха.
В петък следобед, 9 ноември 2001 г., трябваше да представя пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк първия си доклад като специален докладчик на ООН за правото на прехрана. Предишната вечер бях поканен от редакционната колегия на "Ню Йорк Таймс" на едно неофициално събиране. Размяната на мнения се състоя в прочутата сграда на 43 Западна улица, № 229. Около масата бяха седнали едни от най-проницателните и най-влиятелните коментатори на американската политика. Там беше също и Роджър Норманд, директор на Центъра за икономически и социални права. След експозето ми и последвалата го дискусия аз, на свой ред, се възползвах от възможността да задам няколко въпроса. И най-вече следният: "Как трябва да се разбира администрацията на Буш?" Без да се колебае и секунда, Норманд ми отговори: "It's oil and military" ("Това е властта на петрола и оръжейната промишленост"). Всички около голямата маса се съгласиха.
Хората на основни ръководни постове и сивите кардинали от администрацията Буш, в голямата си част мултимилиардери, са пряко свързани с тексаските петролни среди. Мнозина от тях са запазили близки отношения с бившите си работодатели от големите трансконтинентални компании за добив, транспорт и преработка на нефт. Войната, която водят в Афганистан, съюзите им в арабския свят, политиката им в Средния Изток се обясняват изключително с тези връзки.
Настоящият президент Джордж У. Буш, брат му Джеф - губернатор на Флорида, и баща им са натрупали колосалното си богатство благодарение на петролните компании. Вицепрезидентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, както и съветничката по националната сигурност Кондолиза Райс - всички те са бивши генерални директори на тексаски петролни дружества. На 31 декември 2001 г. президентът Буш назначи за специален пратеник за Афганистан Залми Хализад. Той е с ранг на посланик и е най-високопоставеният мюсюлманин в цялата администрация. Хализад е бивш служител в петролното дружество "Унокал". Но днес действува и правилото за дискретността - ето защо, когато петролното дружество "Шеврон" искаше да кръсти един от новите си танкери на името на бившата си директорка Кондолиза Райс, Белият дом наложи своето вето9.
Политиката на президента Джордж У. Буш, всички изборни кампании на когото досега са щедро финансирани от американски и чужди петролни милиардери, по неоспорим начин доказва приватизацията на държавата от секторни интереси10.
Трябва също да отбележим, че от влизането му в Белия дом, политиката на империята е белязана от невероятно лицемерие. Така например, в течение на години индустриалните държави, обединени в ОИСР11 (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) работиха по създаването на една конвенция, която да позволи контрол, а след това и постепенното премахване на свободните от данъци зони. Тези райски зони, наричани също и офшорни центрове, служат основно за укриване на данъци и пране на капитали с криминален произход12. Те позволяват също така на господарите на света да установят там своите финансови холдинги в пълно затъмнение и далеч от всякакъв държавен контрол. Впрочем през 2001 г. администрацията на Буш отказа да подпише конвенцията, с което на практика обезсмисли борбата срещу офшорните зони.
Същото се случи и с конвенцията за забрана на биологическото оръжие (КЗБО). Това международно споразумение, подписано и ратифицирано навремето от 143 страни, задължава подписалите го държави да не разработват, да не произвеждат и да не складират бактериологично (биологическо) или токсично оръжие и да унищожат наличните запаси. Но КЗБО, която влезе в сила през 1975г., не предвижда, за разлика от Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО), начини за контрол. Ето защо на 19 ноември и 8 декември 2001 г. в Двореца на нациите в Женева се състоя международна конференция за изработването на допълнителен Протокол към Конвенцията, предвиждащ установяването на инспекционен режим на територията на 143-те подписали го държави върху инсталациите, способни да произвеждат биологическо оръжие. Но, отхвърляйки каквато и да било идея за контрол, САЩ естествено отказаха да подпишат Протокола и конференцията пропадна.
Наскоро едно разследване на "Ню Йорк Таймс" разкри, че ЦРУ и Пентагона са подновили изследванията за разработване на нови бактериологични оръжия13.
И американската администрация не само нарушава подписаната от самата нея Конвенция за забрана на биологическото оръжие и отхвърля допълнителния Протокол, имащ за цел установяването на контрол върху прилагането му, но и претендира, че е най-големият международен участник в борбата срещу разработването, производството и разпространението на биологично оръжие, обвинявайки много други държави в използването му. Вестник "Монд" обобщава ситуацията: "Според Вашингтон американските изследвания се отнасят само до защитата от биологично оръжие, която е позволена от Конвенцията. В Женева американската делегация отказа да отговори на въпросите на журналистите по тази тема. Но повечето експерти, включително и в Съединените щати, смятат, че тези изследвания нарушават Конвенцията. "Когато си най-мощната страна в света - коментира един европейски дипломат, - имаш задължения - сред които и това, да не извършваш секретни изследвания на ръба на позволеното от договора. Как след това ще попречиш на Иран, например, да прави същото?" Отказът от инспекционен режим и продължаването на изследванията върху оръжията на практика улесняват работата, която биха могли да продължат в тази насока "непокорни" държави, като Русия и Китай. Американската позиция е още по-учудваща, тъй като държавите, които Вашингтон открито обвинява в предполагаемо разработване на биологично оръжие - Ирак, Северна Корея, Иран, Сирия и Судан, поименно посочени от ръководителя на американската делегация Джон Болтън в речта му от 19 декември, - са на ниско технологично ниво."1
Друг пример за американската арогантност - едва дошъл на власт през януари 2001 г. президентът Джордж У. Буш едностранно анулира Протокола от Киото. Той предвижда постепенно намаляване и международен контрол на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Известно е, че всяка година замърсеният въздух е в основата на раковите заболявания, белодробните болести и т. н., които поразяват милиони хора. 24% от вредните газове се изхвърлят от територията на Съединените щати. Едно задължително намаляване, контролирано от международна инстанция, естествено ще доведе до разходи за трансконтиненталните автомобилни компании и петролната индустрия. Оттам и решението на Буш.
Протоколът от Киото беше приет в Япония на 11 декември 1997 г. До 31 декември 2001 г. го подписаха 84 държави, а 46 го ратифицираха. Въпреки големия брой на подписалите го страни, сред които и най-големите европейски държави, едностранното оттегляне на САЩ изложи на опасност борбата срещу замърсяването на въздуха с газове, изхвърляни от промишлените предприятия и автомобилите.
А как да забравим, че през декември 2001 г. Джордж У. Буш едностранно анулира договора за контрол и ограничаване на междуконтиненталните балистични ракети (договорът АВМ/ПРО), сключен между САЩ и СССР на 26 май 1972 година? Като верен слуга на американския военнопромишлен комплекс, той не беше съгласен с ограниченията, които договорът налагаше. Наистина, договорът ПРО силно ограничаваше възможността за изработване на високотехнологично оръжие. Той предвиждаше, че всяка от подписалите го страни не може да базира: 1. повече от сто прехващащи ракети, сто пускови установки и шест радиолокационни станции, предназначени за защита на столицата; 2. повече от сто прехващащи ракети, сто пускови установки и двадесет радара за защита на зона на разполагане на офанзивни ракети, смятани за стратегически (ракетите "земя-земя") за всяка държава. Но всички тези ограничения са неприемливи за американските оръжейни производители.
Сутринта на 11 септември 2001 г. два самолета на американските авиолинии, управлявани от терористи, пълни с пасажери и стотици тонове керосин, се разбиха за по-малко от час в двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк. В пламъците и развалините загинаха почти 3000 души от 62 националности. Същата сутрин трети самолет камикадзе се вряза в източната част на Пентагона във Вашингтон, причинявайки смъртта на над сто души. Четвърти отвлечен самолет падна в полето на Пенсилвания, убивайки терористите и пътниците.
Тези ужасни престъпления срещу невинни хора трябва да бъдат категорично осъдени. Те нямат нито извинение, нито смекчаващи вината обстоятелства.
Като виновници за тези убийства бяха обявени мюсюлманските фундаменталисти и фанатиците на джихад срещу неверниците. Но добре е известно, че религиозният фанатизъм и всеки интегризъм - било то християнски, еврейски, ислямистки, индуистки и т.н., се подхранва от нетърпимостта и бедността. Така че борбата срещу тероризма е и борба срещу крайната бедност, липсата на правов ред и глада. Какъв е отговорът на президента Джордж У. Буш? Срещу тероризма, който е плод на мизерията, той призовава към война, към ограничаване на обществените свободи, а също и към ускоряване на приватизацията, увеличаване на либерализацията и към още по-драстично намаляване на политиката на преразпределение на богатствата от обществените инстанции.
На 9 ноември 2001 г. в Доха, столицата на емирство Катар, пред 2500 делегати, представители на 142 държави, се откри Световната конференция по търговията. Десет дни по-рано президентът Буш се опита да убеди американския Конгрес да гласува закона, наречен Trade Promotion Authority15, със следните аргументи: " Терористите атакуваха Световния търговски център. Ние ще ги победим, като разширяваме и насърчаваме световната търговия16." Представителят на Буш в Световната търговска организация Робърт Зелик подкрепи президента си: "Свободният стокообмен е не просто въпрос на икономическа ефективност. Той е носител също и на ценностите на свободата."17
След обявяването на "световната война срещу тероризма" изявленията на Буш навяват зловещи спомени - или сте с нас и следователно поддръжници на приватизацията на света, или сте против нас и ние ще ви бомбардираме.
Така американската империя избра военното превъзходство вместо дипломацията. Извод: военните разходи, а следователно и печалбите на мултинационалните оръжейни компании се увеличават неимоверно. През 2002 г. САЩ са похарчили над 40% от общата сума за военни разходи, направени от всички държави в света. През 2003 г. редовният бюджет на Пентагона ще се увеличи на 279 милиарда долара. Поисканото и получено от президента Буш през 2002 г. увеличение (за бюджета за 2003 г.) достигна 48 милиарда долара - най-голямото увеличение за военни разходи за последните две десетилетия18.
Още един аспект на огромния военен бюджет, предложен от Буш, привлече вниманието на коментаторите: една от фирмите, която ще извлече най-бързи и големи облаги от новите кредити, е всъщност "Карлайл Груп" - една изключително активна компания в областта на тежкото въоръжение, бойната авиация и военните комуникации. Действуващата като инвестиционен фонд "Карлайл Груп" държи значителни дялове в мощни военнопромишлени конгломерати, като "Локхийд Мартин" и "Дженеръл Дайнамикс". Тримата й главни лобисти към Конгреса са бащата на президента, Джордж Буш, бившият държавен секретар Джеймс Бейкър и бившият секретар по отбраната Франк Карлучи. Така, благодарение на Буш-младши, всички тези посредници ще спечелят в най-скоро време десетки милиони долари. Пол Кругман, професор в Харвард, коментира: "Цялата тази сделка е законна, … но вони."1.
Сред крупните акционери на "Карлайл Груп" фигурират принцове от саудитското кралско семейство, но също и от фамилията Бен Ладен. През април 2002 г. в един голям женевски хотел стана комичен инцидент. "Карлайл Груп" организираше една от своите традиционни вечери в чест на женевските частни банкери и някои от отбраните им клиенти. На нея присъствуваше Джордж Буш-баща. На вратата, възползвайки се от поканата, в качеството си на акционер, се появи Йеслам бен Ладен, полубрат на Осама. Паникьосана, охраната отказа да го допусне20.
Американската преса, телевизионните канали, радиостанциите и електронните вестници безропотно и често с ентусиазъм приемат цензурата, наложена от военното командуване.
Що се отнася до жертвите, те загиват в неизвестност. Подобно на онези хиляди мъже, жени и деца от афганистанските градове и села, разкъсани от американските бомби между 7 октомври и 31 декември 2001 г.
В Хост по време на молитва 150 мюсюлмани бяха убити или живи погребани от американските бомби, хвърлени върху джамията. В началото на октомври огромният централен склад на Международния комитет на Червения кръст в Кабул, отбелязан с червен кръст на бял фон, два пъти беше бомбардиран от US FORCE. 12 милиона индивидуални хранителни дажби бяха изпепелени. Отговорните лица от МКЧК са убедени, че това унищожение е било умишлено. Целта е била да се лиши населението от храна, за да се подтикне към бунт срещу правителството на талибаните. Единствено фактът, че 25% от средствата за МКЧК идват от правителството във Вашингтон, възпря организацията от по-енергични протести.
Дори след свалянето на режима на талибаните и идването на власт в Кабул на новото правителство на Хамид Карзаи в средата на декември 2001 г., американските бомбардировки продължиха. Този път целта беше да се унищожат изоставените от талибаните оръжейни складове. И тъй като повечето от тях се намираха в села и махали, ударът отново беше понесен от цивилното население. Така само през първата седмица на 2002 г. бомбардировачите със сателитно насочване Б-52 убиха 32 цивилни в едно село в източната част на страната. Малко преди това същите бомбардировачи изпепелиха друго село, убивайки 52 души - 25 деца, 10 жени и 17 селяни21.
В централната американска преса не се появи нито една критична статия за ужасните убийства и бомбардировки.
"Световната антитерористична коалиция", наложена от империята на над шестдесет държави, носи големи дивиденти. Така например САЩ поискаха и получиха от разузнавателните служби на тези държави цялата информация, с която разполагат, включително и самоличността на източниците.
Впрочем най-крайната бруталност получи своята легитимност в "световната антитерористична" война. В Турция военните опожаряват десетки кюрдски села. В Палестина правителството на Шарон използва държавния тероризъм, за да избие арабските бунтовници и колективно да накаже цивилното население. В Чечня руската армия безнаказано убива, измъчва, насилва и граби жителите на малката изстрадала република.
Именно по време на кампанията в Афганистан империята практически спря прилагането на Женевската конвенция (която впрочем е подписала). По време на битката за Кундуз през ноември 2001 г. министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд на два пъти отказа предложението на талибанските войници да се предадат на таджикските командири, които са съюзници на САЩ, и заповяда да бъдат убити.
Каква е дефиницията, която империята дава на терористите и тероризма? Тя е трогателно проста - за терорист се счита всеки човек, всяка организация, всяко предприятие, което ние смятаме за такива. Един водещ швейцарски журналист , който впрочем е твърд привърженик на стратегията на империята, дава следния тревожен коментар на настоящето положение: "Падането на Берлинската стена ни лиши от ориентирите ни. Дванадесет години по-късно 11 септември ни ги върна. Но истинската цел на Съединените щати не е да изкоренят тероризма (това е невъзможно, той винаги някъде ще съществува, спомнете си за корсиканските, баските, ирландските, американските - защото атаките с антракс са несъмнено американски, - терористи, без да забравяме и още петдесетина други по цялата земя). Безспорно целта на САЩ е по-скоро отсега нататък да използват тероризма като морално и политически неоспорим аргумент, за да устроят света по удобен за тях начин. Те го използват, за да отхвърлят едностранно неизгодните им договори, да наложат своето бързо правосъдие на земята или за да отстраняват неудобните им търговски конкуренти. Един пример: Американският департамент по отбраната оказва натиск върху европейците да се откажат от изстрелването в орбита на навигационната им сателитна система "Галилео" под претекст, че съществува опасност вражески терористи да си послужат с нея, но по-вероятната причина е да ги принудят да използват докрай американската GPS (Global Positioning System). Тероризмът нанесе силен удар на САЩ. Но, умело използвана, тази рана е на път да им послужи да опростят света, да го пренаредят и да запазят интересите си."22
По време на дебата за бюджета в Конгреса през 2002 г. (отнасящ се до военния бюджет за 2003 г.) Доналд Ръмсфелд обяви новата военна доктрина - отсега нататък въоръжените сили на САЩ ще са в състояние да водят едновременно най-малко две големи войни (full wars) на който и да било континент, да контролират няколко по-малки войни (low intensity wars) и да осигурят сигурна военна защита на националната територия.
Пол Кенеди, професор по съвременна история в Йейлския университет, анализира тази нова доктрина, огромните финансови инвестиции, които тя предполага и технологичните познания, от които се нуждае. Изводът му: "The eagle has landed." (Орелът се приземи) С други думи - отсега нататък САЩ здраво държат планетата в ноктите си.
Навремето и други империи са държали света в ноктите си. Точно такъв е бил случаят с Рим и империята на Александър. Но американската империя е първата, която е успяла да накара съюзниците и жертвите си да платят завоевателните й войни. Един от многобройните примери е войната в Залива през 1991 г.
Обзет от възхищение, Пол Кенеди пише: "Being the number one at great cost is one thing; being the world's single superpower on the cheap is astonishing." (Да бъдеш номер едно на висока цена е едно; да бъдеш единствената суперсила в света с малко разходи, е изумително) 23.
Такъв успех нито Рим, нито Спарта, нито Александър са успели да постигнат.
Послепис за Европа.
Пиер Московиси в продължение на пет години беше забележителен министър по европейските въпроси в правителството на Лионел Жоспен. В книгата си "Европа, сила в глобализацията" 24 той заключава: "Европа може да се превърне в мирна и демократична сила, способна да организира глобализацията. Но тя може също така и да отстъпи към една зона на свободен стокообмен без правила и закони, подчинена на американския модел."
Тази книга излезе през 2001 година. Междувременно, с помощта на "световната антитерористична война", втората възможност, предположена от Московиси, се превърна в реалност. Всъщност тя вече беше такава от известно време. Днес Европа е пасивен свидетел на насилието над чеченския, кюрдския, палестинския и иракския народи. Вчера тя лекомислено не обръщаше внимание на призивите на босненци, косовари и афганци.
Все пак, благодарение на частните трансконтинентални компании, действащи на територията му, Европейският съюз представлява значителна икономическа и търговска сила. Но той няма нито стройна външна политика, нито надеждна защита. А някои от основните му политически лидери, като английският премиер Тони Блеър и германският канцлер Герхард Шрьодер, се надпреварват в сервилността си към империята.
1. Чл. 1 и 3 от Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.
2. Цитирано от Herve Cassan, "La vie quotidienne a l'ONU du temps de Boutros Boutros-Ghali", в Melanges offerts a Hubert Thierry, Paris, editions Pedone, 1998, c.8.
3. Пак там.
4. Regis Debray и Jean Ziegler, Il s'agit de ne pas se rendre, цит. съч., с. 50.
5. Систематичното разрушаване на нормативния капацитет на националната държава от финансовия капитал е предмет на ІІ глава от последната част.
6. Jesse Helms, "Entering the Pacific Century", реч, публикувана от Heritage Foundation, Washington DC, 1999; цитирана от Le Monde diplomatique, юли 2001.
7. Charles Krauthammer, в Time Magazine, New York, 27 декември 1999 г.
8. Thomas Friedman, в New York Times Magazine, 28 март 1999 г.
9. Вж. Le Monde, 4 януари 2002 г.
10. В повечето от останалите могъщи западни държави подкопаването и обсебването на държавния апарат от големите финансови групировки не се извършва толкова открито.
11. Организация за икономическо сътрудничество и развитие.
12. Вж. С. 167 sq.
13. New York Times, 4 септември 2001 г.
14. Le Monde, 10 декември 2001 г.
15. Законът, предоставящ на президента Trade Promotion Authority, значително ограничава правомощията на Конгреса. Както и преди депутатите ще се свикват за ратифициране на всички търговски споразумения. Но новият закон изключва възможността от внасяне на поправки.
16. Думите на Буш и Зелик бяха разпространени от Агенция "Франс Прес", 29 октомври 2001 г.
17. Пак там.
18. Вж. Агенция "Франс Прес" и "Ройтерс", 24 януари 2002 г.
19. Paul Krugman в сп. Cash, Zurich, 8 февруари 2002 г.
20. Вж. Yves Petignant, "A Geneve, Yeslam ben Laden rate son diner avec Georges Bush pere", Le Temps, 18 април 2002. Йеслам бен Ладен - изписван и като Бинладин - ръководи в Женева Saudi Investment Company (SICO) - финансов холдинг на семейството му.
21. Сведенията са предоставени от Ерик Флат, директор на Информационния център на ООН, Кабул. Вж. "Франс Прес" и "Ройтерс" от 4 януари 2002 г.
22. Claude Monnier, "Ca sert a quoi, la guerre antiterroriste?" Le Matin, Lausanne, 23 декември 2001 г.
23. Paul Kennedy, "The eagle has landed", The Financial Times, London, 3 февруари 2002 г.
24. Paris, Seuil, 2001.
Бележка: Жан Зиглер е професор по социални науки и икономика в Женевския университет и Сорбоната, специален докладчик на ООН към Комисията за правата на човека за "Правото на достойно хранене". Автор на 23 книги, сред които най-нашумялата, включително и в България досега беше "Швейцарските банки, златото и мъртвите: Как се "пере" най-добре?"
|
НОВИТЕ ГОСПОДАРИ НА СВЕТА и тези, които ......
