И още нещо недотам свързано с темата за световното еврейство, но пък отнасящо се до отношението на уважавания от мен велик югославянски държавник и обединител на южните славяни, маршал Йосип Броз Тито, спрямо евреите и "еврейския въпрос в Палестина". Когато маршалът издаде постановление да бъдат изготвени задгранични паспорти на югославяните, та да могат да пътуват свободно по цял свят (за разлика от останалите държави от така наречения социалистически лагер, които нямаха право да си подадат носа отвъд "Желязната завеса"), изрично нареди да бъде строго забранено на югославяните да посещават само две държави в света . Можете ли да отгатнете кои бяха тези две единствени "залостени" за югославяни държави?
Това бяха държавата "Израел" и подкрепяната от САЩ Южноафриканска република, в която официална идеология на властта бе системата, наречена "апартейд" и расовата дискриминация.
А иначе евреите в Югославия се радваха на пълния спектър от граждански права, и дори периодично им се отпускаше правото да заминават организирано за Израел, но (това "но" внася пределна яснота в отношението на Тито към държавата Израел)- губеха без право на обжалване югославянското си гражданство. С други думи, походът им към "Обетованата Земя" можеше да стане, но само във вид на еднократно и невъзвратимо действие. Както се пее в една прекрасна и стара латиноамериканска песен "Adios muchachos, companeros de mi vida!"