Я да видим...
Три групички виждам аз тук:
1) приемащи призива да не се купуват стоки, парите от които в крайна сметка се натрупват в Щатите
2) използващи темата за майтап (и това е решение - майтапът ще спаси света)
3) голямата група на тези, които намират идеята за безсмислена защото
- америка така и така има тенденция да я бойкотират на едро - що да се 'абим
- не щат да се откажат от онова, с което са свикнали
Добре де, 2) и 3)!
Но тук става въпрос за друго (според мен де :)
Въпросът е дали одобрявате това, което прави САЩ.
Ако "да", то тогава "гоу он".
Ако "не", то имате ли желание да направите нещо?
Ако "не", то пак "гоу он".
Ако "да", то вижте какво може да направите.
Всеки колкото му е по силите.
И малкото е повече от нищо.
А това, че големите се ритат по кокалчетата, не означва че малките не могат да подложат малки динени кори.
Пука му на някой, че аз няма да пия кола! Да, ама ако не съм само аз, а сме повече от повече? Тогава му пука.
А има и още - чувството, че правиш нещо, че не седиш и не вдигаш рамене "еми, то от мен к'во зависи, бе!"
Казват някои, че ако престанем да ядем МакДоналдс, това ще доведе до съкращаване на работни места, т.е. ние ще сме потърпевши.
Добре, но хората няма да престанат да се хранят. Ще отидат в българската верига Хикс. Така поне парите ще останат тук, а няма да отпрашат за САЩ. А и Хикс ще имат нужда от още хора.
Примерът не е универсално приложим, разбирам го.
Но изход има - именно защото е пазарна икономика. А малко или много при нея търсенето има значение :)
Кават, че промяната започвала там, където преставаш да се чувстваш удобно.
Това е вярно, поне според малкият ми опит.
Е, как ще има промяна, ако не промените нищо?
Струва ми се, че за това иде реч: всеки, който иска нещо да се промени, да даде своята лепта.
А нищо никога не остава без резултат.
Колкото повече - толкова повече.
Това е.
Не виждам смисъл от много умуване, привеждане на доказателства и докарване на вода от сто кладенеца.
Въпрос на Желание и Избор.
Ако винаги всички подхождаха с "да бе, аз какво мога да променя", бихме си живели в пещери.
Ако всеки не повярва, че и от него зависи, наистина няма да зависи....
You may say Im a dreamer,
but Im not the only one,
I hope some day you'll join us,
And the world will live as one.
|