Рокерът стана хипар-миролюбец



“Пред просещ принц и просякът е щедър”.

Шекспир

Да простим на Сергей Дмитриевич Станишев. Баща му беше българо-съветски цар, Сергей се прави на хипар. Всъщност е съветско-български вариант на просещия принц на Марк Твен. Той проумява трудно дори промените в Москва. Само преди няколко дни президентът Путин заяви, че Русия не желае загуба на САЩ в Иракската война. Путин мисли стратегически. Той се опитва да намери място на бедната си страна успоредно с богатата Америка. Станишев се опитва да намери мястото на България успоредно с бедна Русия, но без да я вижда до Америка. Сергей Дмитриевич е продукт на изпитани пролетарски формули. Но и като продукт е лош. Сурогат. При образованието, което има, при възможностите, които е имал и има, е меко казано глупаво, да се прави на хипар. Той не е нищо повече от просещ принц. Той не купува, а проси индулгенции за бита партия и бита кауза. Станишев вярва на слугинската социометрия. Блажени верующите. СДС два пъти си близа раните по същия повод. Не че има кой знае какъв ефект, но признаци на разум се провиждат. Ще го видим и Станишев.

Проблемът е друг. За първи път, почти век след “Българското чудо”, емблематични за световната политика личности говорят за България с огромно уважение. По време на обсъжданията за ратификацията на българското членство в НАТО в Сената на САЩ водещи американски политици и експерти като Николас Бърнс, Януш Бугайски и Брус Джаксън категорично посочиха, че България трябва да стане член на евроатлантическото семейство. Когато четете този текст, ще са се произнесли Марк Гросман, Роберт Каган и Уесли Кларк. Бъдете сигурни, те също ще защитят българските интереси, защото в течение на няколко години техни партньори не бяха Сергей Станишев и Георги Първанов, а Иван Костов и Петър Стоянов. За американските ни партньори няма съмнение, че здравият разум на българите не ще допусне връщане назад. Този факт не пречи на БСП за пореден път да върви срещу историята и националните ни интереси.

Така беше през 1923-та и 1925-а година. Така беше през 1944-та. Така беше с измислената от Коминтерна македонска нация, така беше с мераците да ни превърнат в 16-та съветска република, така беше с погазването на Пражката пролет. Дори след 1989-а година така стана и с пуча срещу Горбачов.

Няма важен момент от българската история, в който БСП, под каквото и да било име и по какъвто и да е било повод да не е заставала на антибългарски позиции. Сега сме свидетели на поредното кощунство. Сергей Дмитриевич се прави на хипар. На организираните от него антиамерикански митинги звучи музиката от “Коса”. Той носи значката, символизираща миролюбието на бунтарите от 1968-а – годината на “Бунта на поколението”.

Тогава първи скочиха студентите от университета “Бъркли”в Калифорния. Последваха ги в Париж. Към Латинския квартал се насочи младежта на половин Европа. Събитията катализираха и Пражката пролет. Същата 1968-ма година в София имаше световен младежки фестивал. Дали младият Станишев има представа, какви ги сътвориха тогава баща му и съратниците му? Дали знае колко хора бяха временно “пренасочени по местожителство”, защото носеха значката, която той носи днес? Дали знае, как режеха клош-панталоните ни и как дамгосваха момичетата ни като добитък за къси поли, как ни стрижеха като овце, за каквито явно ни имаха партийните бонзи?

Станишев няма да ми отговори и не е необходимо. Дори трябва да се радваме, че синовете на червените велможи са дошли на нашия акъл. Де да беше!

Проблемът е, че отново сме свидетели на познатата ни до болка висша форма на демагогия. Станишев е просещ принц и разчита на хорската милозливост. Станишев проси гласове и се надява, че ще ги получи. Опира се на незнанието и на забравата, на отвратително безпросветното ни образование, за което годините след 1944-та сякаш не съществуват. Подбира си безхаберни, но добре платени псевдоинтелигенти, които подмениха изкусно държавната хранилка с вимето на небезизвестни партийно откърмени групировки.

Той не е просто срещу войната в Ирак. Той е за доминиращото присъствие на Русия в България. Първата му родина. Какво значение има за него, че тринадестегодишните усилия и лишения на българите най-сетне взеха да носят международни дивиденти? Че дори прибързаните обвинения на Ширак показват съобразяване с българската позиция? Че дори приклекналият пред Путин Първанов се въздържа от резки движения?

Властовият нагон е присъщ за хора като Станишев. Те са свикнали да яхат народа. В крайна сметка не е далеч времето когато ще разберем, какво се крие под окъсания български чул.