|
|
| Тема |
 Битката за Багдад |
|
| Автор | Гeнepaл (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.04.03 05:22 |
|
|
|
Войските на коалицията вече са концентрирани в покрайнините на Багдад. За целта услужливо не бяха разрушени всички мостове и не бяха запалени хилядите петролните находища независимо че още от времето на Наполеон- изгорената земя е тактиката на всички отбраняващи се войски. Войските на Ирак услужливо се оттеглиха в големите градове и освободиха всички магистрали за да може частите на коалицията по бързо да се придвижат към Багдад. Не бяха използвани никакви /с изключение на една/ реактивни установки за залпов огън независимо че денонощните струпвания на настъпващите части на едно място даваха възможност за подобни атаки дори и с цената на тяхното унищожаване.
До момента от страна на иракските Военно Въздушни Сили не е използван и нито един военен самолет при наличието официално на около 300 такива дори за самоубийственни атаки срещу транспортните колони на коалицията което също е странно.
Не бяха масово използвани и частите със специално предназначение на Иракската армия и спецслужби независимо че по оценка на западните военни експерти те са изключително добре подготвени и заемат второ место в региона след израелските такива.
Това означава че тактическият план на иракското командване е изпълнен перфектно.
Сраженията за летището просто целят да привлекат още боеспособни части на коалицията в покрайнините на града и това найстина стана. Главното командване в Катар найстина издаде заповед да се прехвърлят части от района на Насирия, Наджеф и Ез Зубайр в покрайнините на Багдад в подкрепа на обградените си в района на летището войски.
Сега иракското командване стартира плана си за увличане на войските обкръжили Багдад навътре в града защото това отговаря на тяхната стратегия. Така те ще получат стратегическо предимство не само защото ще използват максимално прикритието на всяка сграда и стена в града /който познават перфектно за разлика от своите противници/ но и ще лишат частите на коалицията от тактическото им предимство на тотално въздушно превъзходство.
В условията на близък бой с иракските дивизии концентрирани предимно в централната част на града и жилищните квартали американските части няма да могат да получават ефективна въздушна подкрепа защото това увеличава възможноста да попаднат под вече предизвкващият всеобща насмешка "приятелски огън".
Явно така ще се постараят да изтощят войските на коалицията в няколко дневни градски сражения увличайки ги все по дълбоко в непознатият за тях град населен с повече от 6 милиона.
При това трябва да се има впредвид че до момента иракската армия е загубила само около 5-8 % от своята жива сила и ат 3 до 10 % от своята техника. Дивизиите на републиканската гвардия /"които многократно и по няколко пъти"/ бяха уж унищожавани и после странно защо възкръсваха са загубили не повече от 3 процента от личният си състав и до 20 процента от своята бронетехника. Това означава че от 470 000 регулярна иракска армия са извадени от строя /убити и ранени или пленени/ само няколко хиляди /максимално до 30 000/ войници.
Предполагам че ако силите на коалицията бяха найстина убили или пленили стотици хиляди войници то те нямаше да забавят да покажат безкрайните колони от пленени или безкрайните редици от гробове. За това не им липсват нито технически възможности нито телевизионно време още по малко пък желание да си повдигнат по този начин бойният дух и за да си осигурят по ефективна международна подкрепа.
Ясно е че заради ембаргото иракските войски не разполагат с достатъчно съвременни оръжия и причините за наложена тактика са ясни. Първо сраженията във всеки град се решават не толкова от съвременните оръжия а от наличието на достатъчно автомати, миномети и боеприпаси както и хора които могат да ги използват. Второ - от наличието на достатъчно превъзходство в жива сила / от 4 до 6 пъти/ и готовноста да се умре при изпълнението заповедите на висшестоящите началници.
Все пак не трябва да се забравя че именно това не е най силната черта на американските войници тъй като отдавна са привикнали да воюват от въздуха и с използването на високотехнологични и умни боеприпаси но не и мотивирана да умре жива сила.
Не трябва да се забравя и разликата във мотивацията. Иракчаните отбраняват домовете и свободата си /а след телевизионните кадри на отношението на окупационните сили към всички арестувани цивилни граждани и военнопленници/ ще се отбраняват още по свирепо и от "насилственната демократизация". Войските на съюзниците са демотивирани както от грешките на своето командване при планирането на операцията, така и от самоубийственните атаки, приятелският огън, дебнещата ги зад всеки ъгъл опасност и отсъствието на посрещащите ги с хляб и сол освободени и радостни граждани.
Едните разполагат и с обединяващ ги етнически и религиозен мотив а вторите ги обединява само "Бог долар" и ведомоста за заплати тъй като са наемна а не наборна армия.
Анализа на горейзложеното дава възможност да се заключи че за да компенсират липсата на високотехнологични оръжия иракските генеали ще използват максимално всичките си възможности именно в последният и най удобен за тях момент като съсредоточат всичките си сили за един последен и решителен удар.
Този момент все повече наближава и основната цел на иракското командване е с използването всички налични средства и възможности в строго определен момент да се нанесат огромни щети в жива сила на американските и английски войски. Така ще бъде преминат прага на общественна и оперативна поносимост към загубите а това ще лиши правителствата в САЩ и Англия от подкрепата на обществото. Това е и единственният начин решаването на проблема отново да се завърне на масата на преговорите в ООН.
За да се премине към изпълнението на плана съществуваше само едно единственно условие - бързо съсредоточаване на по голямата част от коалиционните войски около Багдад.
Какво ще последва не е необходимо да коментираме, защото сами ще го видим в някои от следващите дни. Битката за Багдад найстина ще бъде величава и ужасяваща със свойте последици. Садам може би е бил прав когато още преди 26 години е казал че след 26 години той ще има възможност да спечели битката на всички битки. Това време найстина настъпи и ние просто като безмълвни зрители ще можем да наблюдаваме дали найстина иракските генерали са изпълнили перфектно своите тактически задачи и дали те и техният народ са готови да умрат за да защитят не само своята родина. В този момент те искат или не но всъщност ще защитават не само себе си, но и свободата на всички други народи на които тепърва им предстой да посрещнат демокрацията пройзведена от Буш и странно защо окована в американските ракети и бомби сипещи се над нежелаещите да я приемат страни и градове по света.
Времето наближава и контраатаката на иракчаните може да започне при подходящо влошаването на климатичните условия. Специалистите вече предупредиха че скоро се очаква да започне силна пясъчна буря която ще ограничи видимоста до 100-200 метра.
Заключение:-
"Земята се взриви и се сринаха каменните стени оковали езерата /язовирите/ на свещенните реки и земята на Вавилон бе залята от потоп. Вълните на Тигър и Ефрат повлякоха труповете на мъртвите скакалци и техните железни чудовища и се възцари над земята мир и благоденствие за 1000 години."
Нострадамус
Бих допълнил - "и излетяха всички укрити и оцелели самолети на Ирак и нанесоха своят последен удар. Ревнаха всички оцелели оръдия и реактивни установки за залпов огън и нанесоха своят пръв и последен удар върху войските притиснати от разлелите се води до града като изгориха и разораха земята върху която стояха. Всички останали ракети излетяха в небесата и стовариха своят огнен гняв и жупел върху разтоварващите се в Кувейт войски. Всички мостове по пътищата водещи в тила на войските събрани около Багдад се взривиха. Пламнаха находищата на петрол и земята започна да гори отрязвайки пътя за бягство на случайно оцелелите нашественници. Обградените войски излязоха от градовете и заедно с всеки който можеше да носи оръжие, нож, сърп или коса се нахвърлиха върху тези който останаха живи и ги изклаха.
Не искам да мисля какво ще се случи при подобно развитие с американските войски разположени и в другите, съседни на Ирак страни имайки впредвид че местното население за разлика от своите правителства /които също са принудени от обстоятелствата/ не изпитва никакви приятелски или любовни чувства към базите и войските разположени на тяхната земя.
Все пак съжалявам че там незаслужено ще измрат и хиляди мъже и жени от САЩ и UK изпратени да умират не за свободата и защита на демокрацията на своите вече лишени от подобни неща сънародници а за да защитят интересите на група бивши и настоящи петролни босове като тези от които е съставено правителството на Буш.
Но да погледаме заедно развитието на сиуацията. И помнете че няма нужда се отчайваме. Всичко което се случва сега рано или късно ще помогне на света да осъзнае че местото на хора като Буш и нашите управници от всички политически партии не е във власта а в лудниците или в затвора. И тогава светът ще стане едно доста по добро място за живеене и хармонично развитие на всяка отделна и уникална сама по себе си личност.
Явно Буш отдавна е знаел какви престъпления се готви да извърши и именно поради това се отказа да признае юрисдикцията на Международният Наказателен Съд. Значи той найстина е луд щом счита себе си над законите валидни за всички останали народи или е психически болен и си мисли че е единственният свръхчовек в света. Един такъв си мислеше същото преди петдесетина години и всички знаем каква беше неговата съдба.
Каквото потърсило такова си намерило!!!
| |
| |
| 
|
|
