ОПЕРАТИВНА ИНФОРМАЦИЯ
03.04.2003 [13:01]

Днес продължи започналото преди три дни настъпление на войските на коалицията. Частите на 3 механизирана дивизия не успяха да превземат в движение град Ал Хинди но го блокираха с част от своите сили и обхождайки го от изток днес привечер успяха да излезат близо до Ал Искандерия. Все още не е ясно дали при това придвижване е превзет град Ал Мусайб или също е бил заобиколен. Общото придвижване на войските на коалицията в това направление е около 25 километра за това денонощие.
Щаба на отбраната на иракското командване в този район остана в град Кербела и вече се намира в дълбокият тил на настъпващите войски. Подложен на денонощни въздушни и артилерийски удари и ракетни атаки голяма част от града е разрушена, разрушени са и няколко от центровете за връзка на командването на иракските войски в този отбранителен район което затруднява управлението на отделните части. При кръвопролитните днешни сражения с З механизирана дивизия на САЩ иракските части са дали около 100 убити и 300 ранени войници, но независимо от тежките загуби успешно се изтеглят към Багдад. В нощните сражения по сведения получени от докладите на американските офицери иракските части са загубили около 30 танка и 42 БМП.
В настоящият момент иракското командване оборудва нови отбранителни позиции за отстъпващите части на 50 километра южно и юго източно от Багдад.

Загубите на американските части при настъплението в този район по информация на централното командване в Катар възлизат на 3 танка и 8 убити и ранени.
Късно вечерта на 2 април едно от подразделенията на 3 механизирана дивизия по погрешка се отклонява от пътя на основното настъпление източно от Кербела и попада в артилерийска засада организирана от иракските части. В процеса на артилерийският удар са били повредени 2 танка и 6 бронирани машини. Според доклад на американските командири при атаката са ранени около 25 войници и 2 офицери.

В град Ал Кут подразделенията на морската пехота успяха да превземат един от мостовете над река Тигър но не успяха да завладеят града а само две от предградията му. Боевете продължават и в настоящия момент. При днешните атаки на Ал Кут са загинали 3 американски войници а 12 са ранени. Американците докладват за 50 убити иракски войници и 120 взети в плен.
По сериозен е успеха на коалицията южно от градАл Кут, където английските части успяха да превземат в движение градчето Ан ну Маниях и изградиха подвижен понтонен мост на реката. От градчето по левият бряг на река Тигър е разположено шосето към Багдад.
Тъй като на шосето няма разположен нито един населен пункт до самата столица който може да бъде използван за иракски опорен пункт то още тази нощ войските на коалицията може би ще успеят да стигнат на 20-30 километра от подстъпите към Багдад.

Продължава блокадата на град Ен Наджаф. Неколкократните опити на десантчиците да се придвижат към центъра на града са посрещани с картечен и гранатометен огън от иракските части и засега нямат успех. Ранени са 5 парашутисти а един е безследно изчезнал.

Остава неясна обстановката около Ед Дивания където сраженията продължиха през цялото денонощие. Американските командири непрекъснато искаха въздушна и артилерийска подкрепа през деня докладвайки за мощни атаки от страна на противника. Накрая вечерта командването на 101 дивизия издаде заповед за отстъпление на американските части за да може да освободят полоса за нощните бомбардировки и ракетен обстрел по иракските позиции.
Общите загуби на съюзническите части за последните два дни при Ед Дивания възлизат на 15 убити и около 35 ранени. Американските командири от докладват за стотици убити иракчани и 50 пленени. От тях само 7 са във военна униформа.
В този район днес вечерта падна 1 американски хеликоптер. Засега не е ясно дали той е свален от огъня на иракските части или просто е получил техническа повреда.

Продължава съпротивата и при Ен Насирия. Сражаващият се в обкръжение вече десет дни иракски гарнизон успява да задържи своите позиции на левият бряг на река Ефрат. Последното денонощие съпротивата на иракските части намаля което кара американските командири да считат че иракчаните или пестят своите боеприпаси или са оставили само малка част да отбранява основните позиции а останалите тайно са отстъпили към Багдад. По думите на един от американските командири частите на 11 пехотна дивизия на Ирак запазват контрола си над левият брят и са предизвикали уважение със своята храброст и мъжество. По думите на офицера "Ние им предлагахме четири пъти да хвърлят оръжието и се предадат но те продължават да се сражават с бясното упорството на фанатици."
В краткият огневи контакт тази вечер е загинал 1 американски войник а двама са ранени.

Неуспешно завърши опита на британските части да се вклинят в отбранителната полоса около Басра. През ноща два батальона от 16 бригада на английската морска пехота допълнително усилени с няколко танкови подразделения се опитаха да пробият иракската отбрана на северозапад от летище Маакил разположено край река Ел Араб. Атаката им бе подкрепена и с едновременното настъпление на 2 батальона морски пехотинци атакуващи откъм страната на Ез Зубаир. Атаките бяха посрещнати с мощен артилерийски и минометен огън и след 4 часово сражение английските части се принудиха да отстъпят на изходните си позиции. В момента града отново е подложен на ожесточен ракетен и артилерийски обстрел, бомбардировките от въздуха продължават.
По данни на иракските части англичаните са понесли тежки загуби:- унищожени 3 танка, 5 БТР и около 30 войника. По данни на английските командири обаче те са загубили само 1 танк, 4 БТР и 5 убити войници.
Освен това над града от огъня на иракската ПВО бе свален един американски F-18.
По данни от радиоразузнаването постъпи информация и за загубен съюзнически самолет северно от Багдад. Засега не е ясно дали той е свален от иракската ПВО или просто е загубил управление поради технически причини.

Както се вижда командването на коалицията продължава настъплението по посока на Багдад като не встъпва в бой с иракските войски разположени в градовете. Тези градове просто се заобикалят като се оставят заградителни части и след това започва тяхното унищожаване със силите на артилерия и авиацията на съюзниците. Естественно това води до изключително тежки и многобройни жертви сред цивилното население и превръща градовете в развалини, но за сметка на това дава възможност настъплението към Багдад да продължи с по малко жертви сред войските на коалицията.
По данни на разузнаването в близкият тил на настъпващите части продължава да се сражава 50 хилядната иракска групировка около град Кербел. Не по малко от 40 хиляди иракски войници и опълчение продължават да се сражават и около Басра и Ен Насирия.
Около 7 хиляди иракски опълченци се отбраняват в градовете Ен Наджаф и Ед Дивания.
Около 12 хиляди доброволци от частите на Федаините се укриват в многобройните напоителни канали пресичащи цялата страна както и в многобройните блатисти местности. По всяка вероятност те искат да използват тяхната мрежа за организиране на диверсионни действия или нападения над коалиционните тилови части. Възможна е и друга причина за тяхното присъствие в дълбокият тил на настъпващите части.
По оценка на западните военни експерти на завзетата от американците територия продължават да се отбраняват общо около 100 хиляди иракски войници и доброволци.
При тези условия командването на коалицията или трябва да превземе Багдад в движение и така да лиши иракските гарнизони в своят тил от основание да продължат своята съпротива или извеждайки войските си на позиции под Багдад да ги закрепи там като едновременно започне подготовката за щурма и прочисти отново завзетите територии от иракските гарнизони.
По всяка вероятност американското командване ще постъпи именно така, като използва за "прочистването" на своят тил частите прехвърляни от САЩ и Европа или базирани в Кувейт. Така тези части сражавайки се с вече отслабеният и обкръжен противник ще получат и необходимият им реален боен опит за бъдещият щурм на Багдад.

По всяка вероятност днешните действия не са нищо повече от опит да се провери отбраната на Багдад с бой за да се види как е ешелонирана и къде са разположени гвардейските дивизии. Атаката на Багдад ще започне едва когато към града успее да се приближи и 4 механизирана дивизия която в момента се стоварва в Кувейт а войските на коалицията успеят изцяло да се прегрупират.

Преди това ще настъпи пауза в настъплението продължаваща около две- три седмици кото предз това време градът ще бъде бомбардиран денонощно. ще се нанасят удари предимно срещу цивилни обекти тъй кото военните вече са почти унищожени за да се принуди населението да напусте града за да бъде сринат изцяло от авиацията на съюзниците още преди атаката. Така американските генерали ще си гарантират по лесна победа и ще получат възможност да затвърдят мита за своята непобедимост.
Все пак важният фактор който ще реши изхода от войната не е военната техника а волята за съпротива на иракските части отбраняващи Багдад и тяхната готовност да умрат за защита на своята страна.

Американските аналитици вече сериозно преразглеждат ролята и мястото за използване на високоточните си оръжия при съвременни бойни действия. Масовото им изполване в Ирак вече постави под съмнение тяхната бойна ефективност срещу противник водещ активни бойни действия в гористи и сложни пресечени местности
Разглеждайки сухопътните операции в Ирак всички военни аналитици не могат да не направят извод че един от главните фактори осигуряващ стратегическо предимство на войските на коалицията в тази война се явява равнинната пустинната местност /заемаща две трети от територията / която не позволява на иракските войски да водят активни бойни действия извън градовете и селата. След като беше многократно разоръжавана и поставена в условията на дванадесетгодишна изолация и ембарго иракската армия не успя да се превъоръжи със ефективни съвременни системи за отбрана. Заради наложеното ембарго Ирак вече дванадесет години не е закупувал съвременни изтребители и бомбардировачи нито съвременни зенитни ракетни комплекси което дава възможност за пълно господство на авиацията на съюзниците във въздуха. Това от своя страна заедно с голата и равна пустиня позволява веднага да се открият и ударят иракските позиции и техника на максималните дистанции и височина необходими за използване на високоточни оръжия. Така целите се поразяват спокойно без да се създава опасност самолетите на коалицията да попаднат в обсега на отдавна остарелите иракските системи за противовъздушна отбрана.

Анализирайки хода на тази война и тактиката използвана от войските на коалицията специалистите считат че тя е много далеч от съвременните възгледи за управление на войските и провеждане на общовойскови операции, като е разчетена специално за изключително слаб технически и недостатъчно въоръжен противник.
Подобно управление на войските и тактика на война никога не биха довели до успех на територията на Европейският театър за бойните действия заради изключително пресеченият терен и многобройните планински масиви както и заради гъсто заселените територии. Освен това почти всички европейски страни с изключение на Албания, България и Молдова разполагат с достатъчни количества съвременни отбранителни и настъпателни оръжия и средства, както и с добре разработени и комплексно реализирани военни доктрини.

По тази причина независимо от изхода на военните действия в Ирак и предстоящите боеве за Багдад може определено да се счита че при вече все по наближаващата война на САЩ против Северна Корея без използването на ядрено оръжие САЩ едва ли ще могат да разчитат на военна победа при война на Корейският полуостров.

Все пак остава да се изчака битката за Багдад за да се види дали иракските генерали не са подготвили някакви допълнителни и зловещи сюрпризи за войските на коалицията. Времето работи в полза на иракчаните дори само заради евентуалната възможност от възникване на конфликт в Северен Ирак между кюрдските военни формирования и турските войски. Това би дало възможност на иракските части да се обединят с кюрдите и тогава те ще могат да използват за отбрана планинските територии в северен Ирак което окончателно ще промени картината на бойните действия.

Освен това все още е възможно да бъдат взривени преградните стени на огромните язовири около Багдат за да се залее една трета част от страната. Това от своя страна ще даде възможност за изолирането на частите на коалицията които са напреднали най дълбоко от останалите войски и ще ги направи лесна плячка за частите на Републиканската Гвардия. Излишно е да споменавам че подобен ход би довел до десетки хиляди жертви сред настъпващите части които ще бъдат удавени под водата заедно с тежката си бронирана техника.

Естественно има и десетки други начини за нанасяне на изключително тежки загуби на всеки противник, но мисля че не си струва да бъдат обсъждани в момента. По важното е че след многобройните реформи провеждани под диктата на посланник Пардю и със съдействието на продажните ни и престъпно корумпирани български правителства българската армия вече е доведена до минимум и надали разполага дори с една десета част от отбранителният потенциал на Ирак. Всейзвестен факт е че полицията разполага с четири пъти повече служители от всички войници и офицери в българската армия.
Явно в България правителствата боейки се от "любовта " на народа наблягат повече над създаването на репресивен полицейски апарат обслужващ техните интереси а не борбата с престъпноста и корупцияята и изобщо не се интересуват от отбраната на страната.

Още по опасна е липсата на ефективни и добре работещи и финансирани разузнавателни служби защото липсата на информация не само че лишава българското държавно ръководство /ако все още има такова/ от възможноста за вземане на правилни управленски решения но и лишава Генералният Щаб от възможност за ефективно планиране на бойните действия и управление на войските.