|
|
| Тема |
 нещо ни се е случило |
|
| Автор |
ellina (legal alien) |
|
| Публикувано | 01.04.03 13:02 |
|
|
|
Събуждам се с чувството, че нещо не е наред. Само малко да фокусирам...така...в личен план нещата уж са “ОК”...или поне в границите. Питам се като Хелър какво ми се е случило и нямам отговор. Опитвам се да си спомня дали ставаше ясно в книгата…какво му се беше случило на човека... и това ми се губи.
Да ти се иска да пиеш едно питие в шест часа сутринта...това си е чист алкохолизъм... или неврастения...по- скоро първото. Не че има значение.
Кафето, закуската, ставайте! - на хлапетата, новините от американска станция, дъщеря ми, с подпухнали от съня устнички, рови с лъжица из чинията...”тринадесет жени и деца, седем убити”... светлооко момче обяснявя, че е действало адекватно...“имало е предупредителни изстрели”... моето малко момиче закусва на фона на седемте жертви, а аз си мисля, че трябва да спра телвизора.
Добре де, спирам го. И започвам да гледам по-позитивно. Хората цяла наука имат за това , РМА, положителна душевна нагласа, и си я учат, и в училище, и в армията...
Ама аз съм чела “ Четири часа пеене “ и “Митко Палаузов “ докато те са се учили да мислят позитивно. Затова сега нищо не излиза. И ми се привиждат разстреляни мургави момиченца... и майките им....
За питие е определено рано, а и цял ден съм с колата, имам малко хапчета, но те са за тежки случаи...този определено не е такъв, всичко това става толкова далеч... тогава защо ми се плаче?...алкохолизъм ще е...пияниците така се разплакват.
събери се момиче, какво си се разлигавила!...дъщеря ти те пита нещо. Въпросът е от онези, дето започват със “ знаеш ли”...няма нужда от отговор, просто иска да ми разкаже нещо....
слушам я... не, не слушам, само се чуствам гадно, безпомощна и виновна...да не мога да и предложа нищо повече от фалшива усмивка, преглътнати сълзи и един свят където светлооки момчета убиват мургави момиченца като нея.
| |
| |
| 
|
|
